Миналата година дефицитът по текущата сметка на Великобритания нарасна до 5,1% от БВП. Тази разлика между приходите от чужбина на британски износители и инвеститори, от една страна, и средствата, спечелени във Великобритания от чуждестранни компании в Обединеното кралство, от друга, е на рекордно високо ниво за следвоенната история на страната, отбелязва Иън Стюард от Deloitte.
Това подкопава идеята за балансирана британска икономика, задвижвана от износ и инвестиции. Отрезвяващо е да се види, че дефицитът по текущата сметка е по-висок, отколкото през кризисни години като 1947, 1966, 1967 и 1976 г.
Различното този път е, че дефицитът е генериран от стопяването на британските приходи от инвестиции, където преди имаше излишък. В миналото причината е била ръстът на вноса и увеличаващия се търговски дефицит. Но от 2012 г. търговският дефицит е като цяло стабилен, а търговският излишък по инвестициите компенсира дефицита по стоките.
Този път проблемът се създава от печалбите от чуждестранни инвестиции, като плащания по дивиденти и наеми. През 2011 г. Великобритания получава с 54 милиарда лири повече от чуждестранни активи, отколкото е платила на чужди инвеститори, които притежават британски активи. През 2014 г. този излишък се стопи до едва 2 милиарда паунда. Донякъде това се дължи на намаляването на британските инвестиции в бизнеси със суровини в чужбина.
Дефицит по текущата сметка се компенсира със съответното количество капиталови потоци. Тези капитали или се депозират в банки, или се използват за изкупуване на активи – основно акции, компании, имоти и държавни облигации.
Британският дефицит по текущата сметка се финансира чрез продажбата на британски активи на чуждестранни лица и като британски инвеститори продават чуждестранните си активи и връщат средствата обратно на Острова.
От ключово значение за дефицита по текущата сметка на Великобритания е, че нетните чуждестранни активи се свиват през годините.
Данни от централната банка показват, че през 19-ти век и до 20-те години на 20-ти век Обединеното кралство поддържа излишък по текущата сметка, като разширява собствеността на чуждестранни активи. Страната е извличала полза от развитията в други държави, като им е предоставяла капитали и в замяна е получавала приходи.
След Втората световна война обаче нещата се променят. Днес стойността на активите, които чуждестранните лица притежават, е с 450 милиарда лири повече от тази на активите собственост на британски компании и инвеститори в чужбина. Това е равно на около 25% от британския БВП.
Ефектите от чуждестранната собственост на британски активи е обект на горещи дискусии. Тя обаче има своите предимства, особено що се отнася до стимулиране на конкуренцията. Автомобилната индустрия е характерен пример. През 70-те години тя бележи загуби, а през последните 20 години преживява печеливша експанзия, като е собственост на чуждестранни корпорации.
Свиването на британските активи в чужбина означава по-малко приходи от инвестиции в дългосрочен план. Липсата на подобрение в британския износ пък вещае продължителен дефицит по текущата сметка, както и още понижения в британските чуждестранни активи.
Рискът е, че на определен етап чуждестранните инвеститори вече няма да искат да купуват британски активи. Изтичането на капитали може да доведе до срив на валутата, по-малко доверие в икономиката и висока инфлация, предупреждава FXStreet.
Затова за страна с дефицит доверието на инвеститорите е жизнено важно. Въпреки че в продължение на 30 години имат дефицит по текущата сметка, Обединеното кралство, САЩ и Австралия продължават да бъдат привлекателни дестинации за чуждестранните капитали.
Предимство биха могли да бъдат гъвкавата икономика и гъвкавият обменен курс – те дават шанс на икономика с дефицит в крайна сметка да увеличи износа и да свие дефицита по текущата сметка.
22:29 | 12.09.22 г.