Европейската централна банка (ЕЦБ) подчертава несигурността, заобикаляща икономиката на Китай, и потенциалните негативни ефекти от предстоящите повишения на лихвените проценти в САЩ като основни предизвикателства пред европейската икономика. Това разкрива стенограмата от заседанието на централните банкери, проведено в средата на юли.
Документът издава, че банката вече е взела предвид глобалните рискове седмици преди девалвацията на китайския юан да предизвика смут на международните пазари.
От стенограмата става ясно още, че банкерите са уверени, че икономиката на еврозоната ще устои на гръцка дългова криза, която показа признаци на затихване, когато бе срещата на банкерите на 15 и 16 юли.
И все пак членовете на ЕЦБ посочват, че икономиката на валутния блок изостава зад тази на САЩ, и коментират, че са нужни структурни реформи, за да се ускори растежът в дългосрочен план. Докато САЩ записват „значително възстановяване на активността“, производството в еврозоната остава на нивата, отчетени през 2008 г.
На юлското си заседание ЕЦБ очаквано запази лихвените проценти на рекордно ниските нива и размерите на другите стимулиращи програми.
Въпреки че курсът на паричната политика е подходящ, имайки предвид спада на инфлацията и забавянето на икономиката, „сегашната ситуация остава предизвикателна и обект на последващи негативни рискове“, гласи стенограмата на ЕЦБ.
В нея се посочва още, че, ако ЕЦБ затегне прекалено финансовите условия или пък перспективите пред инфлацията се променят, „Управителният съвет ще отговори на създалата се ситуация, като използва всички налични инструменти в рамките на своя мандат“. Анализатори разтълкуваха този коментар, като сигнал, че ЕЦБ може да увеличи стимулите, ако се наложи.
След юлското заседание ЕЦБ предостави 900 млн. евро под формата на спешна ликвидна подкрепа за гръцките банки, след като трезорите не бяха получавали финансиране от 28 юни. Освен това президентът на институцията Марио Драги изтъкна „няколко положителни неща, които се случиха“, правейки препратка към третата спасителна програма за Гърция.
След заседанието на ЕЦБ от 16 юли Гърция прие условията на европейските кредитори и получи мостов заем, за да изплати 4,2 млрд. евро на ЕЦБ на 20 юли. Невъзможността за изплащане на това задължение щеше да увеличи натиска върху ЕЦБ да ореже финансирането за гръцките банки – сценарий, при който Гърция щеше да напусне еврозоната. Атина трябва да погаси още 3,2 млрд. евро, дължими на ЕЦБ, до 20 август.
Стенограмата издава още, че ЕЦБ е поставила Китай на радара още преди решението на централната банка от тази седмица да обезцени юана. Препратките към Китай са също толкова чести, както и тези за Гърция, въпреки че Атина доминираше в програмата на европейските лидери седмици преди юлското заседание на ЕЦБ.
Освен това ЕЦБ запази очакванията си, че икономиката на еврозоната ще се възстановява умерено. Тази оценка трябва да бъде подкрепена от данните за брутния вътрешен продукт през второто тримесечие, които ще бъдат публикувани в петък. Анализатори очакват 0,4% ръст на тримесечна база.
Банкерите очакват и че инфлацията ще се покачва постепенно към прогнозната цел, оповестена през юни. Тогава ЕЦБ посочи, че инфлацията трябва да достигне целта от близо 2 на сто до 2017 г. През юли показателят се покачи до 0,2%, след като по-рано през годината попадна на отрицателна територия.
11:16 | 10.09.22 г.