Съживен от ликвидността от централните банки, умъртвен от ликвидността на централните банки.
Тази теза с право може да бъде използвана за описание на пазара на облигации, който след години на подкрепа от страна на Федералния резерв и международните му партньори сега се оказва засегнат от непредвидените последици, провокирани от излетите трилиони долари в глобалната финансова система.
"Ликвидността" в действителност продължава да е основната мантра при облигациите. Иронично, предвид факта, че основната цел на централната банка на САЩ бе да стимулира притока от пари в брой чрез финансовите пазари, давайки тласък към по-рисковите активи, като акции и корпоративни кредити. Идеята бе по този начин да се генерира богатство, което да се разпространи в цялата икономика, пише CNBC.
Да, цените на акциите наистина се увеличиха значително, а високата доходност, разглеждана често като нездравословна, се завърна с гръм и трясък, въпреки че глобалният икономически растеж отсъстваше. Фирмите вече издадоха дългови книжа за повече от половин трилион долара, убедени, че инвеститорите все още ще имат апетит.
Ситуацията обаче се промени. Фед започна да се оглежда за подходящ момент за задействане на поетапно нормализиране на политиката си, докато другите големи – Европа, Япония, а вече и Китай, разширяват стимулите поради страховете от дефлация. Това определено изнервя инвеститорите.
Наскоро популярният икономист Нуриел Рубини очерта в материал за The Guardian парадоксалната ситуация, причинена по думите му от "макроликвидността и пазарната неликвидност".
"Тази комбинация... е бомба със закъснител", изтъкна той пред британското издание. "Засега това доведе само до резки волатилности и внезапни промени в доходността по облигациите и цените на акциите. Но с течение на времето колкото повече централните банки създават ликвидност, за да потискат волатилността в краткосрочен план, толкова повече те ще се подхранват балоните в собствения капитал, облигации и други пазари на активи"
Федералният резерв например напомпа баланса си до 4,5 трлн. долара чрез месечната си програма за изкупуване на активи, известна като количествено облекчаване. Де факто – печатане на пари. Японската централна банка не остана по-назад и през 2013 г. даде ход също на количествено облекчаване, което изпрати йената в рамките на две години от ниво 80-85 за долар до настоящите над 120 за долар. В завъртането на печатницата се присъедини и Европа, като през март тази година Европейската централна банка обяви програма за разширяване на баланса с над 1 трлн. евро до септември 2016 г.
Това на свой ред създаде турбуленция на пазара на облигации, както за корпорациите, така и за правителствата. Въпреки това засилената регулация извади много ключови купувачи от пазара на активи с фиксирана доходност, създавайки несъответствие между купувачите и продавачите по време на кризата. Според оценка на Deutsche Bank запасите на дилърите са намалели с цели 90% от 2001 г. насам.
Ниската доходност и растящите цени на капиталовите инструменти бяха възприети като "мехлем за душата" на пазарите, след като Фед премина в режим на рязко разхлабване на паричната си политика след 2008 г. Упорито ниският, но стабилен икономически растеж в САЩ даде увереност на компаниите, които погледнаха с охота към дълговите пазари. Резултатът бе очакван – силни покачвания на Wall Street въпреки икономическите предизвикателства.
Напоследък поведението на царството на корпорациите показа несъмнена тенденция на излизане от по-малко ликвидните инструменти и засилване на интереса към по-ликвидните такива, като борсово търгуваните фондове (ETF). Дори там обаче тенденцията е спорна.
Само през изминалата седмица търговците изтеглиха повече от 1,8 млрд. долара от два фокусирани към "junk" активи борсово търгувани фонда: iShares iBoxx $ High Yield Corporate Bond (-1,06 млрд. долара) и SPDR Barclays High Yield Bond (-765,4 млрд. долара).
Ходовете идват на фона на притесненията за това как банковите регулации, въведени чрез закона Дод-Франк, ще се отразят на способността на кредиторите да останат играчи на пазарите с фиксирана доходност. Главният изпълнителен директор на Blackstone Стивън A. Шварцман посочи пред The Wall Street Journal в сряда, че "ликвидната суша може да изостри или дори задейства следващата финансова криза".
Според Кристина Паджет, директор в Moody Investors Service, опасенията за ликвидността не са основен проблем за активите с доходност на пазара в момента, но все пак предоставят и предизвикателства за бъдещето.
"Всичко това днес показва, че тези фирми все още са ликвидни", каза Паджет в интервю по телефона. "Когато те рефинансират, ако икономиката не е толкова силна, това е момент, в който ние сме загрижени".