Предпазена от растежа си и изправена пред избори, Полша се превръща в изключение в региона на Централна Европа, в който други държави се опитват да обуздаят растящата сила на своите валути поради мащабния план на еврозоната за печатане на пари, пише Ройтерс.
От началото на годината Унгария, Румъния и Сърбия намалиха лихвите, за да предотвратят твърде голямото поскъпване на своите валути, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) започна да налива по 60 млрд. евро месечно в икономиката на континента до септември 2016 г.
Чехия сложи таван на курса на кроната и обеща, че ще интервенира, за да я предпази от поскъпване.
От друга страна, Полша заяви, че няма да намалява лихвения процент от текущите 1,5 на сто, въпреки че от началото на 2015 г. злотата поскъпна с близо 7% спрямо еврото – повече от която и да е друга регионална валута.
И докато полските облигации предоставят значителна премия над доходността по облигациите с отрицателна възвръщаемост, например, то е много вероятно към страната да потекат още пари, освен ако няма радикален развой на събитията в съседна Украйна или ако Гърция напусне еврозоната.
Последните данни издават една възстановяваща се икономика, за която правителството очаква, че ще нарасне с 3,4% през тази година. Въпреки че в момента дефлацията е 1,5%, кабинетът прогнозира инфлация от 1,7% през следващата година. Жилищният пазар – поне във Варшава – е силен.
И още нещо – тази година предстоят парламентарни и президентски избори, а по-скъпата валута се приема добре от избирателите, които се радват на по-евтини почивки и вносни стоки.
Освен това има близо 550 хил. поляци, които притежават ипотеки, деноминирани в швейцарски франкове. Техните месечни вноски скочиха, след като през януари Централната банка на Швейцария изостави тавана на франка. По-слабата злота ще влоши тяхното положение, а вероятно това ще бъде в ущърб на управляващата Гражданска платформа.
Възможен страничен ефект от нежеланието на Полша да обуздае поскъпването на злотата е вероятният по-голям приток на капитали, които се оттеглят от облигациите на държави от еврозоната с отрицателна доходност. Например, доходността по 5-годишните държавни ценни книжа на Полша е над 2%.
До този момент сред всички страни, борещи се да обуздаят валутите си, Чехия отиде най-далеч. През 2012 г. централната банка там оряза лихвата до 0%, а през 2013 г. декларира, че ще държи кроната под курс от 27 крони за едно евро, за да се предпази от дефлацията.
Въпреки това от 2012 г. до началото на 2013 г. чешката икономика бе в рецесия. За сравнение – през последните 20 години полската икономика расте силно. Ето защо дефлацията е по-голяма заплаха за Прага, отколкото за Варшава.
Същевременно през март Унгария отново намали лихвата до рекордно ниските 1,8 на сто и сигнализира, че предстоят още действия в тази посока. Плановете на правителството да ореже високия данък в банковия сектор показва намерението на кабинета да подкани банките да увеличат кредитирането. Поради това ниските лихви са необходимост.
Румъния и Сърбия също понижиха лихвите и интервенираха на валутните пазари, за да ограничат поскъпването на леята и динара. Основна мотивация за това е търговията. Износът, който е насочен главно към еврозоната, съставлява 88% от БВП на Унгария, сочат данните на Световната банка за 2013 г. Чешкият износ формира 77% от БВП. За сравнение – Полша има по-здравословен вътрешен пазар, като износът носи само 46% от БВП.
И все пак някои анализатори се опасяват от липсата на загриженост от страна на централните банкери в Полша, особено когато по-скъпата злота вече се усеща от износителите. Курсът, който в момента е 4 за едно евро, е само 3% над 3,91. Под това ниво износът е нерентабилен, обясняват износителите.
Бизнес доверието се влошава от началото на годината, тъй като поскъпването на злотата и спадащите цени „засегнаха негативно маржовете на продажбите – както вътрешните, така и външните“, сочи анкета, проведена от Централната банка на Полша.
Анкетираните от Ройтерс анализатори считат, че шансът централните банкери да интервенират, за да отслабят злотата тази година, е 1 към 4.