Валутните резерви на централните банки спаднаха за първи път от 2004 г.

Дългогодишният ръст на валутните резерви, притежавани от централните банки по света е към своя край, пише Bloomberg.

Притежанията им намаляха до 11,6 трлн. долара през март от рекордните 12,03 трлн. долара през август 2014 г., с което бе сложен край на постоянното увеличение, което започна през 2004 г. Въпреки че спадът в реално изражение не е особено значителен на фона на поскъпващия долар, той все пак подчертава промяната в нагласите сред централните банки. Повечето от тях, като Китай и Русия, добавяха средно по 824 млрд. долара към резервите си всяка една година през последното десетилетие.

Отвъд измененията в емблематичната роля на долара като безспорна господстваща валута в света, спадът в резервите има няколко потенциални последици за световните пазари. Той може да направи по-трудна задачата за развиващите страни да увеличат своето парично предлагане и да заздравяват колебливия си икономически растеж.

"Това е голямо предизвикателство за развиващите се пазари", посочи Стивън Джен, бивш икономист на МВФ. "Сега се нуждаем от повече стимули. Семето е посято за бъдещата волатилност", каза още той.

Китай, най-големият притежател на валутни резерви в света, заедно с производителите на суровините, са допринесли за по-голямата част от спадовете. Причината е, че централните банки продават долари, за да компенсират изходящите капиталови потоци и да заздравят своите валути. Измерителят на Bloomberg за валутите от развиващия се свят е изгубил 15% спрямо долара през изминалата година.

Китай намали притежанието си на валута до 3,8 трлн. долара през декември след рекордните 4 трлн. долара през юни, показаха данните на централната банка. Притежанията на Русия се сринаха с 25% за последната година до 361 млрд. долара през март, а Саудитска Арабия, третата по обем притежавана валута страна след Китай и Япония, избуги 10 млрд. долара от август насам до 721 млрд. долара.

Тенденцията вероятно ще продължи, тъй като цените на петрола остават ниски, а растежът в развиващите се пазари все още е слаб, според Deutsche Bank AG.

Подобно развитие е в ущърб на еврото, което се възползваше от покупките през последните години от страна на централните банки, които се стремяха да диверсифицират резервите си, смята Джордж Саравелос, съръководител на валутните изследвания на Deutsche Bank.

Делът на еврото в световните валутни резерви спадна до 22 на сто през 2014 г., най-ниското равнище от 2002 г. насам, докато доларът нарасна до петгодишен връх от 63%, съобщи Международният валутен фонд на 31 март.

"Близкият изток и Китай се открояват като двата региона, които вероятно ще се изправят пред продължаващ натиск да свият резервите през следващите няколко години", посочи Саравелос. Централните банки там "трябва да продават евро", каза той.

Еврото спадна спрямо 29 от 31-те основни валути през тази година, тъй като Европейската централна банка засили паричните стимули с цел избягване на изпадане в дефлация. Европейската валута спадна до 12-годишно дъно от 1,0458 долара на 16 март, за да се повиши до 1,0981 по време на азиатската сесия в понеделник.

Централните банки от развиващия се свят започнаха да повишават резервите си в началото на азиатската финансова криза от края на 90-те години, за да защитят своите пазари от периоди, когато достъпът до чуждестранен капитал пресъхва. Те закупуваха също така долари, за да ограничават нарастването на собствените си валутни курсове, като резервите им в долара се покачиха четири пъти от 2003 г. насам – до 4,1 трлн. долара от 934 млрд. долара според данните на Bloomberg.