Bloomberg: Дори и Марио Драги не може да спаси Европа сега

Действията, които Европейската централна банка (ЕЦБ) ще обяви най-накрая през тази седмица, няма да дадат на континента нужната му подкрепа. И това се дължи на няколко причини, но основната от тях не се е променила: системата на икономическо управление на Европейския съюз (ЕС) е повредена. Забележителното е, че европейските правителства дори не са започнали да адресират този по-голям проблем, пишат в свой анализ редакторите на Bloomberg.

След месеци на бавно ескалиращи намеци, разбирания, анализи и подготовки - като през цялото време инфлацията слиза все по-надолу, а напоследък и под 0%, президентът на ЕЦБ Марио Драги няма друг избор, освен да обяви началото на програмата за количествени улеснения през тази седмица. Мярката е очаквана с нетърпение отдавна и е оценена от пазарите. Ако централната банка не направи нищо, реакцията ще е изключително... грозна.

Но нещо наистина значително трябва да се случи, за да бъде избегнато това. Именно защото се очаква умерена програма за количествени улеснения (QE)  от, да кажем, 500 млрд. евро, нейното обявяване няма да има по-голям ефект. За да достави нужния стимул, ЕЦБ трябва да изненада финансовите пазари с по-висок от очакваното обем.

Как може Драги да направи това? Програма от 1 трлн. евро вместо 500 млрд. евро, например, би била донякъде изненадваща и следователно отчасти полезна. Много по-изненадваща и следователно много по-добра би била програма без ограничение в лимита и продължителността – каквото и да струва, както каза той, за да допълзи инфлацията в еврозоната обратно до 2%.

Да си представим, че Драги реши, както и би трябвало, да вземе решението за пълен шок. Тогава той би могъл да добави, че ЕЦБ няма да счита инфлационната си цел от 2% за таван, докато търсенето в Европа е недостатъчно. Той би могъл да призове правителствата да увеличат вземането на заеми и да им каже, че ЕЦБ ще изкупи техния дълг директно, в координирана парична и фискална експанзия. Той би могъл да заяви дори, че паричната политика, както той я разбира, включва опцията за „хеликоптерни пари“  и че банката би могла скоро да започне да раздава чекове на всеки един гражданин на ЕС. Под "хеликоптерни пари" се разбира неочаквано увеличение на номиналните парични запаси, което води до увеличение на търсенето на стоки и общо повишение на ценовото равнище.

Проблемът е, че ЕЦБ многократно показва темпераментната и институционалната си плахост. Тези по-радикални кейнсиански предложения биха разделили борда, който взема решенията, и биха породили политически спорове. Те може и да се окажат незаконни. Договорът за общата валута забранява „парично финансиране“ на правителства и тълкуването от страна на Съда на ЕС е, че закупуването на държавен дълг е понякога позволено, но подлежи на редица условия. Тълкуването изглежда премахва възможността за координирана парична и фискална експанзия (чрез първично пазарно изкупуване на облигации). То също така изрази резерви по отношение на задържането на облигации от страна на банката до тяхното изтичане, което поставя ограничение във времето на количествените улеснения.

Законни или не, "хеликоптерните пари" биха били пълно отрицание на паричния консерватизъм, който правителствата на Германия и други страни се опитват да наложат на банката. Същото важи и за всичко друго, което изглежда, че може да повиши инфлацията.

Много време преди сегашния момент Марио Драги трябваше да заложи поста си и да се бори за масово наливане на пари в стила на Федералния резерв на САЩ (Фед). Той знаеше от какво има нужда системата и трябваше да разбере, че консенсусът е невъзможен и да продължи с малкото мнозинство на подкрепящи го в борда му. Той трябваше да предизвика правителствата на Европа и европейските съдилища да го спрат, ако посмеят. Вместо това обаче той се съгласи с техните правила, както и с европейския инстинкт да се промъква по средата.

Жалко, но просперитетът на Европа никога не трябва да зависи от героизма на президента на централна банка, пише още Bloomberg.

Европа се нуждае от нови правила, които да позволят координирана фискална политика и по-дейна централна банка. Новите правила най-вероятно ще изискват нов договор. Във времена, в които ЕС е непопулярен сред гражданите си, това е възможност, която плаши до смърт политическите лидери. Цената, която Европа е платила за това невнимание, вече е висока и само ще продължава да нараства, предава Bloomberg.