Централната банка на Сърбия не измени основната лихва за втори пореден месец

Централната банка на Сърбия не измени основния лихвен процент за втори пореден месец, въпреки че инфлацията остава под целта. Това се случва и на фона на продължаващия натиск върху курса на динара, пише Bloomberg.

Финансовата институция остави едноседмичния лихвен процент по репо операциите в размер на 8%, след като на 13 ноември банката намали ставката с 50 базисни пункта. 19 от 23-мата анкетирани от агенцията икономисти очакваха този ход, а другите четирима смятаха, че ще има редукция с четвърт процентен пункт.

Според централните банкери глобалните рискове са увеличили инвеститорската чувствителност към инвестиции на развиващи се пазари. „До средата на годината инфлацията ще се върне към целта, която толерираме“, гласи становището на централната банка.

Инфлацията е под целевия диапазон от 2,5% до 5,5% от миналия февруари, след като правителството се въздържа от повишение на регулираните цени на фона на третата година, в която Сърбия е в рецесия, и на дефлационния натиск от еврозоната. През декември инфлацията спадна до 1,7% на годишна база. Тя е най-ниската от 2007 г. насам, когато централната банка въведе индексът на потребителските цени като измерител на инфлацията. През октомври 2012 г. инфлацията бе 12,9%.

Защитата на динара, който поевтинява спрямо еврото девет поредни месеца, стопи резервите на централната банка до най-ниското им ниво от септември 2012 г.

През 2014 г. Централната банка на Сърбия продаде 1,9 млрд. евро, за да ограничи обезценяването на динара. Това удържа поевтиняването на сръбската валута до 6% спрямо еврото, като същевременно запасите на банката намаляха до 9,9 млрд. евро.

През януари паричните власти продадоха евро на два пъти, след като нарасналия внос на енергийни източници и растящото търсене на валута сред местните банки и чуждестранните инвеститори поддържаха напрежението върху динара. Освен това Централната банка на Сърбия промени два пъти задължителните резерви за последните два месеца, за да намали лихвите по кредитите и да стимулира кредитния растеж.

Правителството преговаря за 3-годишен заем с Международния валутен фонд. Властите и кредиторът ще обсъдят споразумението на 23 февруари, разкри през декември премиерът Александър Вучич.

МВФ иска от сръбското правителство да не предоставя нови субсидии или гаранции на непечеливши предприятия. Това е едно от основните условия на финансиращата програма.