Цените на петрола до голяма степен намериха известна стабилност в последните сесии след рязкото поевтиняване през изминалата седмица, но последиците от решението на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) да не намали производството все още отекват на валутните пазари.
Сред най-значителните "жертви" на решението на петролния картел са паричните средства на страните от развиващия се свят, които са износители на "черно злато", пише Financial Times.
Руската рубла, която изгуби повече от една трета от стойността си спрямо долара от началото на годината, претърпя най-големия си еднодневен спад от 1998 г. насам в понеделник преди частично да се възстанови впоследствие, което накара пазарът да заподозре намеса на централната банка, каквато беше призната впоследствие.
Централната банка на Нигерия се бори да запази стабилността на курса на найрата. През миналата седмица институцията бе принудена да обяви девалвация от 8% вследствие на рязкото поевтиняване на петрола.
Контролът на валутния курс на Венецуела е под натиск, след като на черния пазар стойността на долара се отклонява значително от официалните цени. Дори и валутите на по-стабилни икономики, като например Малайзия, страдат – в последните дни рингитът отчете най-значителното си отстъпление от Азиатската криза през 1997-1998 г.
При петролните вносители, като Турция, ситуацията е точно обратната, като валутите им отчитат известни повишения. През миналата седмица Турската централна банка обяви, че ще изтегли част от ликвидността на пазара чрез серия от валутни търгове.
Натискът е видим и върху дълговите пазари. Доходността по бенчмарковите венецуелски облигации с падеж през 2027 г. се покачи до 19,89 на сто в понеделник, отбелязвайки почти двоен ръст в последните пет месеца. Същевременно доходността по 5-годишните руски ДЦК нарасна до 10,42 на сто в сравнение с около 7 на сто в началото на годината.
Инвеститорите също така се втурнаха да продават и валутите на суровинни износители от развития свят. Канадският долар изгуби около 4 на сто от покупателната си сила спрямо зелените пари през последните три месеца, а норвежката крона изтри 10,6 на сто.
"ОПЕК се опитва да постави под натиск производителите на петрол от битуминозни шисти, като това продължава вече дълго време.. пазарните цени спадат, но не и производствените", посочи Питър Кинсела, стратег в Commerzbank.
Според анализатора на Morgan Stanley Иън Станард понижаващите се инвестиции в петролния сектор ще ударят тежко икономиката на Норвегия. Марк Чандлър, стратег в Brown Brothers Harriman, пък предупреди за вторични ефекти върху канадската икономика "до степен, че части от пазара на недвижими имоти и потребителски дълг са построени върху очакванията за висока цена на петрола".
Фактор в цялата ситуация несъмнено са и централните банки. По-ниските цени на енергията, които са склонни да бъдат придружени от силен долар, ще повишат потребителските разходи в много от най-големите икономики в света. Опасенията ще се засилят от САЩ до Япония, като антиинфлационните тенденции вероятно ще изпратят още нагоре курса на щатските пари.
"Политиците в САЩ вероятно ще наблегнат на стимулиране както на американския, така и на глобалния растеж", отбеляза Марк Чандлър. "От друга страна обаче европейските и японските власти ще срещнат допълнителни пречки в мисията си да прекратят дефлацията или дефлационните нагласи", добави още той.
23:20 | 09.09.22 г.