На 29 октомври Федералният резерв на САЩ съобщи, че ще сложи край на третия кръг количествено облекчаване (Quantitative easing – QE) – програмата на изкупуване на активи, която бе обявена за първи път през септември 2012 г. и чието свиване започна през миналия декември.
Така нареченото QE, или изкупуването на активи с новонапечатани пари, бе двигателят на паричната политика, откакто лихвените проценти в богатия свят спаднаха почти до нулата през периода 2008-2009 г. Въпреки мащабното му използване оттогава мнозина все още гледат на него като на екзотичен и може би опасен паричен инструмент. Те задават три важни въпроса: проработи ли, имаше ли то неприемливи странични ефекти и правилно ли постъпи Фед, като го прекрати?
Въпреки че QE често е определяно като неконвенционална форма на парична политика (за разлика от обикновените корекции на лихвените проценти), то всъщност е в употреба от доста време. Федералният резерв вече го е изпробвал между 1932 и 1936 г., а Японската централна банка – в началото на миналото десетилетие.
Американските и японските централни банки отново прибягнаха до QE след началото на финансовата криза. Британските направи същото.
Приема се, че т.нар. "лесни пари" работят по няколко начина. В началото на рецесията купуването на активи целеше преди всичко да облекчи кредитирането, като влее спасителна ликвидност на уплашените пазари. С времето станаха по-важни други последици, като ребалансирането на портфейлите.
Една банка, която е продала облигации на Фед, по принцип ще иска да похарчи получените пари, като купи някой друг актив. Когато банките купуват нови ценни книжа, новонапечатаните пари потичат през системата, като повишават цените на активите и понижават лихвените проценти. Това на свой ред би трябвало да увеличи търсенето, като направи инвестициите по-привлекателни. Ако банките купуват чуждестранни активи, това може да понижи курса на съответната национална валута, като подкрепи износителите.
Най-сетне, приема се също, че QE работи като сигнал: изследванията подсказват, че то затвърждава насоките за политиката на централните банки, като придава по-голяма достоверност на обещанията лихвените проценти да се запазят ниски.
Критиците на лесните пари изтъкват, че централните банки в целия богат свят са увеличили своите баланси с трилиони долари през последните години, но при все това възстановяването на икономиките е мудно. Сред анализаторите обаче има консенсус, че QE наистина е намалило цената на кредитите и по този начин е повишило едновременно брутния вътрешен продукт (БВП) и инфлацията, какъвто всъщност бе и замисълът на неговите поддръжници.
И в САЩ, и във Великобритания няколко проучвания стигнаха до извода, че този паричен инструмент е помогнал за спадане на лихвите. Целта на тези понижения по принцип е да подпомогнат икономическия растеж.
Неотдавнашно изследване на Мартин Уийл и Томаш Виладек от Английската централна банка установи, че с всеки 1% от БВП, който Фед е похарчил за облигации, и реалният БВП, и инфлацията са се повишили с по около 0,33%. Като се има предвид колко икономики сега са близо до дефлацията, дори едно малко покачване на инфлацията не е за пренебрегване.
Защо централните банки не направиха повече в този случай? Една от причините е прекомерният оптимизъм. Фед не веднъж не успя да прецени времето, за което американската икономика ще се върне към растеж. Страхът от евентуални странични ефекти също върза ръцете на централните банкери. В някои случаи той отслабва: твърденията, че новите трилиони, циркулиращи в икономиката, ще доведат до хиперинфлация, вече не изглеждат правдоподобни, като се има предвид колко статични остават цените.
03:15 | 11.09.22 г.