Какво постигнаха количествените улеснения на Фед?

Паричната политика обикновено е възприемана от повечето хора като нещо доста скучно. Но през последните шест години безпрецедентната програма за количествени улеснения на Федералния резерв на САЩ се превърна в най-широко обсъждания икономически експеримент, който генерира изненадващо количество мнения и разногласия по разнообразни въпроси.

Фед за първи път започна покупките на облигации, както е известно, през ноември 2008 г., малко след като Lehman Brothers фалира, а правителството започна да спасява банки, за да предотврати тотален разпад на финансовата система. Американската централна банка бе принудена да прибегне до нестандартния ход, след като традиционните инструменти, като например намаляването на краткосрочните лихвени проценти, вече не бяха налични.

Бен Бернанке, тогавашен председател на Фед и експерт по Голямата депресия от 1929 г. и погрешните действия на институцията по време на този период, имаше огромно влияние върху процеса. Той бе твърдо решен да играе по-конструктивна роля в подпомагането на икономиката по пътя ѝ към възстановяването, пише Yahoo Finance.

Посредством количествените улеснения Фед планираше да закупува облигации на свободния пазар, за да изкара някои сравнително безопасни активи от обращение и да стимулира инвеститорите да купуват други по-рискови, като например акции. Това на теория сигнализира за подкрепа от страна на Фед за разумното поемане на риск. Целта бе да се привлекат обратно на финансовите пазари оттеглилите се инвеститори и да се рестартират секналите вследствие на кризата парични потоци.

Но количественото облекчаване продължи много по-дълго, отколкото може би дори и самия Бернанке очакваше през 2008 г. Фед в крайна сметка натрупа огромен портфейл от облигации в размер на 4 трлн. долара. Централната банка, сега водена от Джанет Йелън, прекрати този месец покупките си, с което програмата официално приключи. Дебатът за нейната ефективност обаче вероятно ще продължи с години, като първите сигнали се очаква да намерят отражение в икономическите данни в следващите месеци.

"Едно нещо, което е безспорно, е, че стимулите успяха да се превърнат в повратна точка за потребителите и за нагласите на инвеститорите", заяви наскоро Патрик О'Хеър от анализаторския портал Briefing.com.

Ето как няколко основни икономически показателя се промениха след началото на количествените улеснения:

Борсов индекс S&P 500: покачване от 129% спрямо 25 ноември 2008 г. – денят, в който Фед обяви първия кръг на количественото си облекчаване;

Реален БВП, коригиран спрямо инфлацията: ръст от 9,8%;

Равнище на безработицата: спад с 1 процентен пункт;

Индекс на потребителското доверие: повишение от 44,9 до 94,5 пункта;

Средни седмични доходи, коригирани спрямо инфлацията: покачване от 0,7%;

Равнище на инфлацията: ускорение от 1,1% до 1,7%;

Автомобилни продажби: повишение от 61%;

Ново жилищно строителство: ръст от 56%;

Среден процент по 30-годишните ипотеки: спад с 1,9 процентни пункта.