Много теми предизвикат интерес в днешно време. Като започнем с конфликта в Украйна, преминем през войната срещу "Ислямска държава" и стигнем до проведения наскоро референдум за независимостта на Шотландия.
Подобна бе ситуацията и преди една година, когато най-голямата икономика в света – САЩ, бе изправена пред проблем с тавана на дълга. Вследствие на разрива в отношенията между републиканците и демократите правителствените структури преустановиха работа за 16 дни.
Днес националният дълг на САЩ възлиза на 17,8 трлн. долара. Това е близо 56 хил. долара на всеки мъж, жена и дете в страната.
Според оценки на Бюджетната служба към Конгреса обаче ситуацията ще става все по-лоша в дългосрочен план. Към 2089 г. федералният дълг ще се утрои, а днешният бюджетен дефицит от 2,8 на сто от БВП ще нарасне до зашеметяващите 24%, пише The Fiscal Times.
Още по-лоша новина идва с оглед на заявката на Федералния резерв за покачване на лихвените проценти за първи път след 2006 г. Според мнозина въпреки безспорните негативи ултрагъвкавата парична политика е спомогнала за ограничаването на резкия растеж на бюджетния дефицит и нарастването на държавния дълг чрез ограничаване на щетите от разходите за лихви. На фона на плановете за нормализиране на паричната политика обаче разходите за обслужване на дълга ще се покачат, докарвайки нови главоболия на властите във Вашингтон.
Динамика на публичния дълг на САЩ в последните 40 години:
Графика: The Fiscal Times
Изчисленията на Бюджетната служба към Конгреса, които проследяват динамиката на държавния дълг в средата на по-високи лихвени проценти, показват, че публичните задължения може да нараснат с допълнителни 650 млрд. долара през следващите пет години поради покачването на лихвите на Фед.
Подобно развитие ще покачи с още 1 970 долара дълговото време за всеки мъж, жена и дете в САЩ през следващите пет години, с което общата сума за периода ще достигне 8 600 долара.
Важно е да се акцентира на факта, че целият този казус не може да бъде лесно разрешен единствено чрез повишаване на данъците. Проблемът не е в липсата на данъчни приходи, които се очаква да нараснат от близо 18 на сто от БВП в момента до около 24% до 2089 г. Основните опасения са свързани със ситуацията в здравеопазването и нарастващите лихви по националния дълг. Разходите за тези две позиции се очаква да нараснат от 6,1 процента от БВП до 24 на сто от БВП за периода.
С други думи, дори и да си позволи да увеличи още малко данъчното бреме през следващите 75 години, Америка ще покрива като цяло разходите за здравеопазване и лихвите по дълга. Всичко останало – от националните паркове, през военните разходи до изследването на космическото пространство, ще трябва да се финансира от допълнителен дълг.
23:28 | 12.09.22 г.