Европейската централна банка (ЕЦБ) ще запази гъвкавата си парична политика толкова дълго, колкото е необходимо, за да ускори ултраниската инфлация в еврозоната по-близо до целевото ниво от 2%. Това заяви в интервю за радио Europe 1 президентът на институцията Марио Драги.
Разисквайки данните, показващи застоя на европейската икономика през второто тримесечие, Драги отново потвърди пред френското радио, че ЕЦБ ще направи всичко по силите си, за да се стимулира растежа. Въпреки това той повтори, че страните от еврозоната трябва да осъществят и своите вътрешни реформи, за да подпомогнат възстановяването.
"Паричната политика ще остане гъвкава за дълго време и мога да ви кажа, че Изпълнителният съвет на ЕЦБ е единодушен сам по себе си в ангажимента да използва инструментите, с които разполага, за да стимулира инфлацията до малко под 2%", изтъкна Марио Драги.
Позовавайки се на признаците на растеж на други места в световната икономика, Драги изтъкна, че политиката на ЕЦБ ще остане гъвкава дори и ако "паричните политики на други страни постепенно постигнат желаното възстановяване".
В последните дни президентът на ЕЦБ сигнализира, че банката е готова да използва допълнителни нетрадиционни инструменти за стимулиране на инфлацията и растежа. Той не даде подробна информация, но отбеляза: "Лихвените проценти ще останат ниски, защото не могат да станат още по-ниски".
Коментирайки усилията на страни като Франция, които се опитват да прокарват мерки за засилване на конкурентоспособността на икономиките си, той каза: "Рискът да се прави твърде малко е по-висок от риска от преумора. Тези реформи бяха планирани години наред – сега те трябва да бъдат изпълнени".
Потребителската инфлация в 18-те страни, споделящи еврото, се ускори с 0,1% на месечна база през август и отчете ръст от 0,4 на сто спрямо същия период на миналата година. През миналата седмица статистическата служба на ЕС Евростат ревизира нагоре първоначалната си оценка от 29-и август, когато бе отчетена инфлация от 0,3 на сто годишна база.
Инфлацията спада постоянно от края на 2011 г. насам, отразявайки слабата икономика в еврозоната и рекордната безработица след тежката глобална финансова криза от 2008 г. Икономическият растеж остана в застой през второто тримесечие, а Италия – третата най-голяма икономика в еврозоната, изпадна в третата си рецесия от 2008 г. насам.
Въпреки всичко Драги заяви, че не вижда опасност от изпадане в официална дефлация в еврозоната, заявявайки, че най-голямата опасност за региона идва от безработицата.
19:21 | 13.09.22 г.