Когато американският президент Ричард Никсън шокира света, слaгайки край на връзката на щатския долар със златото през 1971 г. и изпращайки в историята системата на организация на валутните курсове от Бретън-Уудс, целта беше да се отслаби твърде силната за американските износители валута. Идеята, разбира се, беше износителите от САЩ да останат по-конкурентоспособни на международните пазари.
Ефектът беше мигновен. Износът се покачи, което повиши и постъпленията на местните производители. Разпален обаче бе и силен инфлационен взрив, който продължи в продължение на близо едно десетилетие.
Припомняйки си основни моменти от стопанската история на САЩ, валутният анализатор от Deutsche Bank Алън Ръскин забелязва, че представянето на долара от 11-ти юли насам поразително много прилича на времето след края на Бретън-Удската система. Никога досега от създаването си през 1973 г. доларовият индекс ICE не се е повишавал в продължение на десет последователни седмици, каквото се случи в края на миналата седмица, припомня The Wall Street Journal.
Според Ръскин индексът ICE, който отчита представянето на американските пари спрямо шестте други най-популярни валути в света – еврото, йената, паунда, швейцарския франк, шведската крона и канадския долар, се е покачвал само три пъти в девет поредни седмици в последните 40 години – през 1975 г., 1979 г. и 1997 г. Нещо повече, през 1974 г. измерителят дори е отчел двадесет поредни седмици на загуби.
Доларовият индекс ICE е бил преструктуриран само веднъж – през 1999 г., когато в състава му попада единната европейска валута.
05:12 | 14.09.22 г.