Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги хвърли повече яснота около очакваната от мнозина промяна на монетарната политика на Стария континент. Новината, че институцията ще изкупува обезпечени с активи ценни книжа (Аsset-Backed Securities – ABS), за да стимулира икономиката и да засили инфлацията, бе оповестена официално по време на пресконференцията му, съпътствала края на заседанието на институцията.
"Това е доста сложен пакет от мерки", посочи Драги пред журналистите във Франкфурт, цитиран от MarketWatch.
По-рано през деня институцията понижи основния си лихвен процент по рефинансиране от 0,15% на 0,05% – най-ниската ставка от създаването на еврозоната през 1999 г. В същото време отрицателната лихва по овърнайт депозитите на банките в ЕЦБ бе снижена още – от -0,1% на -0,2%. Ставката по пределното кредитно улеснение за банките пък бе понижена от 0,4% до 0,3%.
"Целта е много различна от предишните програми... целта е да се увеличат мерките, които произвеждат кредитно облекчаване", коментира той.
Някои икономисти прогнозираха покупки на ABS, имайки предвид изявлението на ЕЦБ през август, че е наела BlackRock за съветник относно евентуалната планирана програма.
Реализирането на подобна програма ще подпомогне банките от еврозоната да продават на ЕЦБ свои заеми и други видове кредити заедно. Драги заяви, че ЕЦБ ще купува само по-малко рискови първостепенни секюритизирани дългове.
Покупките ще включват както новосъздадени и съществуващи ABS, така и ценни книжа, обезпечени с жилищни ипотеки (Residential Mortgage-Backed Security – RMBS).
Друг вариант пред Драги и компания бяха широкообхватните количествени улеснения, по модела на тези в САЩ и Япония, където централната банка изкупува държавен дълг от кредиторите. Ходът обаче щеше да е особено изненадващ предвид факта, че еврозоната не издава единни облигации.
Драги все пак заяви, че ЕЦБ е обсъждала подобно развитие по време на заседанието, като някои от членовете са подкрепяли идеята.
"Някои от нашите членове на Изпълнителния съвет се застъпиха да направим повече от това... Така че нашето предложение в крайна сметка намери средния път", каза той пред журналисти.
Драги подчерта, че централната банка сама не може да изпрати инфлацията в близост до целта от 2%. По думите му подобно развитие трудно би могло да се получи единствено чрез механизмите на паричната политика.
"Трябват също така икономически растеж, висока заетост и фискални реформи. Всеки от нас трябва да си върши работата", коментира президентът на ЕЦБ.
22:16 | 13.09.22 г.