Рисковете пред възстановяването на Стария континент, породени от геополитическите конфликти, включително и този в Украйна, се увеличават. Tова становище изрази президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги по време на традиционната пресконференция след редовното заседание на институцията.
"Засилените геополитически рискове, както и развитието в нововъзникващите пазарни икономики и световните финансови пазари, могат да имат потенциала да повлияят негативно на икономическите условия", каза Драги във Франкфурт, след като ЕЦБ запази непроменена основната си лихва. "Ние сме твърдо решени да запазим твърдото стабилизиране на инфлационните очаквания в средносрочен до дългосрочен план", добави той.
Насрещните ветрове пред възстановяването в еврозоната се засилиха, след като Италия се върна към рецесията, а сблъсъкът между Русия и САЩ ескалира до най-тежката си фаза след края на Студената война.
По думите на Драги външните шокове за икономиката, които застрашават перспективите за инфлацията, може да бъдат изходна точка за покупки на активи на широка основа, или т.нар. количествени улеснения (Quantitative easing – QE).
"Изпълнителният съвет е единодушен в ангажимента си да използва неконвенционални мерки, като обезпечени с активи ценни книжа (Аsset Вased Securities – ABS), като QE, ако нашата средносрочна прогноза за инфлацията се промени", каза Драги. "Ние ще следим отблизо възможните последици от повишените геополитически рискове и развитието на обменните курсове", изтъкна ръководителят на ЕЦБ.
"Няма съмнение, че ако се вгледате в днешния свят, ще видите, че геополитическите рискове са се увеличили. Имаме руско-украинска криза, Ирак, Газа, Сирия и Либия... Някои от тях, като ситуацията в Украйна и Русия, ще имат по-голямо въздействие върху еврозоната, отколкото със сигурност върху други части на света", отбеляза Марио Драги.
Президентът на ЕЦБ каза също, че на пръв поглед взаимовръзките между еврозоната, от една страна, и Русия и Украйна, от друга, са "много ограничени". Заради това е "трудно да се направи оценка на въздействието", посочи той, цитиран от Bloomberg.
Според Драги последните икономически данни са били разочароващи, сочейки към едно "слабо, крехко" възстановяване. Италия – третата най-голяма икономика във валутния блок, неочаквано се върна към рецесията през последното тримесечие, докато промишлените поръчки в Германия спаднаха през юни с най-бързия си темп от 2011 г. насам.
"Ако някой иска да открие знак в данните от последните два или три месеца, то можем да посочим, че има забавяне на инерцията на растежа", каза Драги. "Ясно е, че страните, които са предприели реформи, се представят по-добре. Много по-добре, отколкото страните, които не са направили това", коментира още той.
23:03 | 06.09.22 г.