Гана ще потърси незабавни преговори с Международния валутен фонд (МВФ) с цел слагане на край на най-резкия валутен спад в света от началото на годината, който последва четирите месеца на противоречиви изявления от страна на правителството за това дали страната се нуждае от спешна помощ.
Доходността по деноминираните в евро ганайски облигации с падеж през август 2023 г. спадна с най-бързия си темп в последните повече от две седмици, след като президентът Джон Драмани Махама инструктира икономическите си съветници да проведат "отворени дискусии" с базирания във Вашингтон кредитор.
"Правителството все още трябва да реши от какво финансиране се нуждае", каза пред Bloomberg финансовият министър Сет Теркпер.
Валутата на втората по големина икономика в Западна Африка поевтиня с над 36 на сто през тази година. Спадът стана факт, след като инвеститорите изгубиха вяра в способността на правителството да ограничи разходите и да обуздае дефицита по текущата сметка, който се очаква да надвиши 10 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през тази година.
Противоречивите изявления от страна на правителството за това дали да поиска помощ от МВФ също приложиха натиск върху валутата. Само в сряда миналата седмица, 30 юли, ганайското седи изгуби 6,2% от покупателната си сила спрямо долара. Отстъплението последва изявление на заместник-министъра на финансите Мона Карти, която посочи, че правителството предпочита "вътрешна стратегия" вместо заем от МВФ и планира да продаде еврооблигации на стойност 1,5 млрд. долара до края на месеца.
"Еврооблигациите ще бъдат задвижени и ще се подготвят от трансакционните съветници", каза още финансовият министър Сет Tеркпер.
"Продажбата може да се забави, ако това бъде позволено от МВФ или сумата може да бъде по-малка от тази, търсена от правителството", коментира от своя страна Филип дьо Понте, директор за Африка в базираната в Ню Йорк Eurasia Group. "Един заем от МВФ ще успокои инвеститорите и кредиторите, че администрацията на Maхама е сериозна в справянето с икономическата криза в Гана", каза той.
Поевтиняването на ганайската валута ускори инфлацията до 15 на сто през юни, което накара централната банка да повиши основния си лихвен процент с един процентен пункт до 19% на 9 юли.
"Решението за обръщане към МВФ е точно това, което Maхама се опитваше да отлага дълго", казва Николас Спиро, управляващ директор на Spiro Sovereign Strategy. "Хората усещат, че правителството тепърва ще се запознае с тежестта на своето финансово затруднение", посочва още той.