Паричното предлагане - количеството пари в обращение и сумата на депозитите в банките - в еврозоната нараства с повече от очакваното през юни. Същевременно сумата на отпуснатите кредити за часния сектор спада с по-малко в сравнение с прогнозите, разкриват последните данни на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитирани от WBPOnline.
Широкият паричен агрегат М3 – основният измерител на паричното предлагане в икономиката – се покачва с 1,5% през юни. За сравнение - през май ръстът на показателя бе с 1%, а прогнозите на анализаторите бяха за покачване с 1,1%.
Сумата на отпуснатите кредити за домакинствата и фирмите в 18-членния валутен съюз се понижава с 1,7% на годишна база, маркирайки 26-ият пореден месец на свиване. Въпреки това темпът на спад през юни е по-слаб в сравнение с този, отчетен през май. Тогава кредитната активност намаля с 2 на сто. Пазарният консенсус бе за понижение на кредитирането с 1,8% през юни. С толкова обаче се свива то за второто тримесечие, отчитат от WBPOnline.
През юни банките в еврозоната са отпуснали с 2 млрд. евро по-малко заеми за фирмите. Все пак сумата е по-малка от майския спад на фирменото кредитиране в размер на 5 млрд. евро. В абсолютно изражение баните са предоставили с 2,3% по-малко кредити за фирмите спрямо юни 2013 г. Темпото на спад обаче се забавя, тъй като през май фирменото кредитиране намаля с 2,5% на годишна база, през април – с 2,8%, а през март – с 3,1 на сто.
„ЕЦБ може би ще добие известен кураж от умерения прираст на паричното предлагане в еврозоната през юни и понижаващия се темп на спад на фирменото кредитиране“, коментира икономистът от HIS Хауърд Арчър. „Въпреки това данните все още са слаби, а има ужасно много време преди ЕЦБ да започне да се отпуска по отношение на напредъка при банковото кредитиране и паричното предлагане.“
Според анализатора юнските данни за кредитната активност едва ли са повлияни съществено от мерките на ЕЦБ, насочени към увеличаване на банковото кредитиране. През юни финансовата институция въведе пакет от стимули, измежду които негативна депозитна лихва и нова програма за дългосрочни операции по рефинансиране.
„Разбира се, ще отнеме време, за да дадат ефект, особено като се има предвид, че първите операции по рефинансиране ще бъдат през септември, а следващите – през декември“, заявява експертът. „Освен това банковото кредитиране може да бъде ограничено до известна степен заради продължаващите стрес тестове на ЕЦБ.“
Арчър очаква банката да не промени курса на паричната си политика през следващите няколко месеца или поне до края на годината, тъй като, според него, финансовата институция ще изчака ефектите от понижения през юни основен лихвен процент и обявените ликвидни стимули.