Европейската централна банка (ЕЦБ) не трябва да изкупува дългови ценни книжа, тъй като подобна стъпка може да превърне институцията в "лоша банка", каквито тенденции се наблюдават в Южна Европа. Това заяви членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и гуверньор на Бундесбанк Йенс Вайдман, цитиран от WBP Online.
"Съживяването на пазара на секюритизирани активи не е първостепенна задача на паричната политика", посочи Вайдман по време на реч в Хале, провинция Саксония-Анхалт.
"Системата на еврото не трябва да се превръща в лоша банка на Европа, поемайки рисковете извън банките и прехвърляйки ги върху данъкоплатците", допълни той.
Изявлението на ръководителя на Бундесбанк спрямо европейския пазар на секюритизиран дълг бе значително по-предпазливо в сравнение със становището, изразено по-рано от Марио Драги. В последните седмици президентът на ЕЦБ защити нееднократно спорния инструментариум.
Позовавайки се на последния пакет от конвенционални и неконвенционални стимули от страна на ЕЦБ, Йенс Вайдман посочи, че банката е навлязла в "неизследвана територия".
Въпреки това по думите му дефлационните рискове във валутния блок са само "леки", като банката не би трябвало да запази ниските лихвени проценти "за по-дълго". Той обаче отказа да се ангажира с евентуален график за увеличение на ставките.
По-рано през седмицата гуверньорът на Бундесбанк коментира пред германското издание Sueddeutsche Zeitung последните дебати около Пакта за стабилност и растеж. По думите му вместо да отслабват, фискалните правила за държавните дългове и дефицитите в еврозоната трябва да бъдат засилени.
"Съмненията относно устойчивостта на публичните финанси биха могли да причинят огромни сътресения във валутния съюз", отбеляза Йенс Вайдман. Според него би било пагубно да се забравят поуките от кризата с държавния дълг.
"Не трябва да забравяме, че устойчивият икономически растеж не може да се развива на базата на високи нива на дълга в частния или публичния сектор", изтъкна Вайдман.
Той отново подчерта, че паричната политика на ЕЦБ просто осигурява време на правителствата, добавяйки, че единствено продължаващите усилия за осъществяване на структурни реформи в страните, засегнати от кризата, могат да възстановят региона.
След края на последното си заседание на 5 юни ЕЦБ понижи основния си лихвен процент по основните операции по рефинансиране с 10 базисни пункта до 0,15%, докато лихвената ставка по пределното кредитно улеснение бе смъкната с 35 базисни пункта до 0,40%. Лихвеният процент по овърнайт депозитите пък бе понижен до негативната стойност от -0,10 на сто за първи път в историята.