Кейнсианските икономисти, управлявали или консултирали през годините централните банки по света, винаги са поддържали тезата, че Япония би могла да се измъкне от най-тежкото си икономическо състоние след Втората световна война, ако им е позволено да работят по "техния начин".
"Техният начин" накратко включва мащабна дългова монетизация, наречена за благозвучие количествени улеснения, пише ZeroHedge. Всъщност основният аргумент на кейнсианците защо печатането на пари до този момент не успява да генерира желаното възстановяване на Страната на изгряващото слънце е, че нито една от програмите за покупки на активи не е била достатъчно голяма.
Япония е мястото, където кейнсианският икономически балон се разду до най-високата си възможна степен. През април 2013 г. централната банка на островната страна обяви зашеметяващата програма за изкупуване на активи на стойност 1,4 трлн. щатски долара. Сумата е гигантска и едва ли някой може да си представи как изглежда на живо.
Ето няколко бързи статистически данни:
1,4 трлн. долара са...
1. 24% от годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на Япония;
2. Достатъчно, за да може всеки един японец да отиде на двуседмична почивка в Калифорния;
3. Достатъчно, за да може всеки един японец да получи еднократен чек в размер на 11 200 долара.
Освен това с 1,4 трлн. долара можете да...
1. Притежавате цялата икономика на Австралия в рамките на година;
2. Финансирате дейността на НАСА през следващите 82 години;
3. Осигурите на всеки човек на Земята вечеря на стойност 200 долара в един от най-добрите ресторанти в Ню Йорк.
Ето и няколко бързи сравнения на макрониво:
За да успеят да осигурят еквивалентно количество количествени улеснения...
1. Съединените щати трябва да обявят подобна програма на стойност 3,7 трлн. долара;
2. Европа трябва трябва да изкупи обратно целия публичен и частен дълг на двете най-задлъжнели икономики на континента – Испания и Гърция.
В този ред на мисли, безумни са кейнсианските коментари, че печатницата за пари на Японската централна банка може да завърти още по-силно оборотите, което ще доведе до по-положителен резултат.
Ето и малко суха статистика за икономиката на островната страна:
1. Растежът на японския БВП се ускори само за две тримесечия преди да се забави отново. Последният тласък се дължеше на еднократното разширяване на потребителските и корпоративни разходи вследствие на покачването на данъка върху продажбите.
2. Цените се повишават през последните 9 месеца, което изпрати разходите за живот в Япония до 5-годишен връх.
3. Разходите на домакинствата се свиват с 4,4% на годишна база в реално изражение.
4. Йената губи изумителните 25% от покупателната си способност спрямо година по-рано.
5. Над 77% от японците не вярват, че икономиката на страната се подобрява.
Или казано с други думи, Абеномиката не успя и едва ли някога ще успее да съживи Япония. Важно е да се отбележи, че този неуспех е забелязан от света – статии за провала на правителството на Шиндзо Абе се появиха вече във Forbes, Financial Times, CNBC и други. Отстъпление се забелязва и в публичното доверие в самия Абе, чийто рейтинг спадна от 75% при избирането му до настоящите 50 на сто.
Провалът на Япония практически е провал на кейнсианците. Въпрос на време е останалата част от света и най-вече пазарите да осъзнаят това.