Икономическият растеж в еврозоната се забави през първото тримесечие на 2014 г., воден от най-силното от четири години свиване в Гърция, показват предварителни данни от страните членки, цитирани от CNBC.
Икономиката на валутния блок повтори резултатите си от четвъртото тримесечие на 2013 г. и през първото такова на 2014 г., като се разшири с 0,2%, разминавайки се с прогнозите за растеж от 0,4 на сто.
Двете водещи икономики в еврозоната – немската и френската, отчетоха разнопосочни резултати. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Германия нарасна с 0,8% на тримесечна и с 2,3% на годишна база, след като домакинствата и правителството увеличиха своите разходи през тримесечието.
Френската икономика от своя страна не съумя да реализира растеж, след като разходите на домакинствата и износът на страната намаляха значително, спрямо слаб ръст през предходното тримесечие.
Същевременно холандската икономика се сви рязко с 1,4% през периода януари – март, спрямо растеж от 0,8% през предходното тримесечие. Икономиката на Финландия изпадна обратно в рецесия, след като ключови индустрии отчетоха слаби резултати. Производството в Суоми се сви с 0,4% на тримесечна база, последвайки спад от 0,3% през последните три месеца на 2013 г. и така отбеляза техническа рецесия.
„Две противоположни тенденции ще очертаят бъдещия растеж на икономиката в еврозоната. От положителната страна, показателите на успешния немски модел остават почти непроменен. Силният пазар на труда, ръстът на заплатите и строителният сектор ще подкрепят растежа през идното тримесечие“, коментира икономистът в ING Карстен Бржески.
„От друга страна, отслабването на най-големия търговски партньор на Германия – Франция, в комбинация с продължаващата геополитическа криза непосредствено до Германия и забавянето на китайската икономика, досегашният двигател на растежа, а именно – износът, работи на половината от пълните си обороти“, добави той.