Непрестанен поток от анализи на всякакви експерти ни предупреждава за предстоящото икономическо бедствие, което ще ни връхлети, ако еврозоната изпадне в дефлация, дори и за съвсем кратък период от време. Дефлационната Годзила следва да бъде победена посредством всички налични средства, каквото и да коства това на региона.
Разбира се, истинската цел на всяването на страх е безпроблемното позволяване на кражбата на допълнителни средства от правителствата. Факт е, че всяка отпечатана банкнота в повече практически е държавен данък върху паричните салда.
Запознатите на по-елементарно ниво с икономическата теория са наясно, че има два основни източника на дефлация. Първият идва от общото увеличение в размера на наличните стоки и услуги. В този си вид дефлацията, реализирана в рамките на конкурентна среда, води до намаляване на разходите, а оттам и до по-ниски цени.
Секторът на високите технологии процъфтява при подобен тип дефлация в продължение на десетилетия, се посочва в поместен на сайта на Mises Institute анализ. Техническия прогрес, например ефектът от Закона на Мур, е задвижван от иновации и изчислителна мощност при все по-намаляващи разходи. Същото е вярно и за повечето индустрии през голяма част от XIX в., когато стандартът на живот се увеличава значително. Всеки човек се възползва от увеличението на реалните заплати в резултат от по-ниските цени.
Вторият източник на дефлация идва от намаляването на паричното предлагане, което идва от увеличаването на желанието на банковия сектор или на обществото да държат пари в брой – т.нар. презапасяване. Един прост пример би направил тази теза по-ясна. Да предположим, че имаме 10 молива и 10 долара. Само при равновесна цена от 1 долар няма да има излишна продукция или излишък на пари.
Да предположим същевременно, че производствените разходи за един молив са 0,80 долара. Нормата на възвръщаемост е 25 на сто. Сега предполагаме, че хората поставят 5 долара под дюшека вместо да ги оставят на влог. Цената на един молив ще се намали наполовина, спадайки от 1 долар до 0,50 долара с оглед на свитото парично предлагане и запазването на общия обем на продукцията. Ако производствените цени също се понижат двойно – до 0,40 долара за брой, тогава няма проблем, тъй като нормата на възвръщаемост все още ще е 25 на сто.
Кейнсианският страх е, че производствените цени няма да се адаптират достатъчно бързо спрямо спада в цените на крайните продукти, което ще изпрати икономиката в депресия и дефлационна спирала. Решението е просто – завъртане на печатницата и набавяне на нужните 5 долара, които по-рано поставихме под дюшека.
Не е трудно да се сетим, че това "създаване" на пари дори и теоретично разрушава целия пазар и води и на хартия до неправилно разпределение на ресурсите. Основната причина за това е, че новосъздадените от нищото пари няма да бъдат изразходвани в същите области или пропорции като средствата, поставени под дюшека биха били.
18:30 | 13.09.22 г.