Президентът на клона на Федералния резерв в Минеаполис Няраяна Кочерлакота обяви защо е бил единственият несъгласен с решението на Фед да промени бъдещите насоки на политиката си, пише MarketWatch.
Според него новите насоки отслабват ангажимента за целева инфлация от 2%, въпреки че сегашният темп при личните потребителски разходи се насочва надолу към 1%.
Централният банкер смята, че новите насоки внасят несигурност, като не посочват конкретни нива, които ще се смятат за пълна заетост. Той дава пример как е можело да изглежда новата директива на Фед:
„Централната банка очаква основната лихва да остане в сегашния диапазон (0-0,25%), докато безработицата не спадне под 5,5%, стига перспективите пред инфлацията за година-две напред да остават под 2,25% годишно, дългосрочните инфлационни очаквания да са стабилни, а евентуалните рискове за финансовата стабилност - ограничени.“
Вместо това Федералният резерв се отказа от целевото ниво на безработица от 6,5% като ориентир за вдигането на лихвите. При определянето на това колко дълго може да се поддържат лихвите ниски институцията ще оценява напредъка по изпълнението на целите за заетостта и инфлацията, както и условията на пазара на труда. На последното си заседание Федералният резерв очаквано намали с още 10 млрд. долара програмата си за изкупуване на облигации до 55 млрд. долара месечно и запази основната лихва на рекордно ниско равнище.
На пресконференцията след заседанието шефът на Фед Джанет Йелън обяви, че очаква инфлацията да приближи целта на централната банка от 2%. Тя отбеляза също така, че пазарът на труда се е подобрил по-бързо от очакваното и че икономиката все още има нужда от подкрепа.
Йелън отбеляза също така, че Фед ще изчака “известен период от време” преди да увеличи лихвите, след като приключи с програмата за изкупуване на облигации. Тя прогнозира, че периодът ще бъде от около 6 месеца.