Думите имат значение. Но нищо не говори по-красноречиво за централните банки от печатането на пари. А докато президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги казва, че институцията е готова да действа, то нейният счетоводен баланс ни казва съвсем друго.
Изтънени от погасяването на евтините заеми, които отпусна на банките, запасите на ЕЦБ от евро банкноти и резерви за пръв път могат да се окажат засенчени от купчината американски долари на Федералния резерв на САЩ. Зависещ от това, което се случва с растежа в последните месеци, делът на счетоводния баланс на ЕЦБ към брутния вътрешен продукт на еврозоната сега може би представлява по-малка част, отколкото е делът на Фед.
Времето не играе в полза на ЕЦБ. Инфлацията, която вече е едва малко повече от половината от целта на централната банка, се смъкна още – до 0,7% през януари. Понижението на цените през миналия месец пробуди страховете от дефлация в японски стил и увеличи натиска върху ЕЦБ да се впусне в масово печатане на пари и да купува активи – подобно на количествените улеснения, които Фед осъществява. И всичко това в навечерието на срещата на централните банкери в четвъртък.
Лихвените проценти на паричния пазар също скочиха, като разшириха още значителната пропаст между разходите по кредитите за бизнеса и домакинствата в ядрото на еврозоната, както и в нейната периферия.
Но има и добри новини. Еврозоната и преди е преживявала дефлация – за пет месеца през втората половина на 2009 г. цените спадаха. Повишеното доверие сред бизнеса и потребителите предполага, че възстановяването на валутния блок набира скорост.
Но икономистите считат, че един продължителен период на спад в цените носи по-голяма заплаха.
„Опасността от дефлация е по-голяма този път“, притеснен е икономистът в Capital Economics Джонатан Лойнес. „Проявлението на последния спад е доста по-различно от това през 2009 г. Понижението тогава до голяма степен се дължеше на спад в цените на енергията. Въпреки че цените на енергията повлияха негативно през последните месеци, то сегашните дефлационни сили са още по-големи.“
Ако се стигне до дефлационна заплаха, тя ще увеличи натиска върху страните от периферията на еврозоната, като повиши техния дълг в реално изражение и задуши разходите на бизнеса и домакинствата. И все пак, въпреки призивите да пристъпи към количествените улеснения, Драги на няколко пъти през последните седмици даде да се разбере, че сделки с директни покупки на държавни ценни книжа все още няма да има.
10:19 | 10.09.22 г.