Третата по сила икономика в света – Япония, отчете 15-ти пореден ръст на търговския дефицит през септември. По-ниският курс на йената продължи да стимулира износа, но покачи и цените на вносните стоки.
Вносът нарасна с 16,5% през деветия месец спрямо година по-рано след увеличението от 16% през август. Резултатът остана под пазарните очаквания за скок от 19,9 на сто.
Износът от своя страна също се покачи, макар и под прогнозите на експертите. Индикаторът отчете ръст от 11,5% на годишна база спрямо 14,7% месец по-рано.
По този начин общият некоригиран търговски баланс през септември достигна 932,1 млрд. йени, понижавайки се спрямо отчетените 960,3 млрд. йени през предходния месец.
На сезонно-коригирана база търговският дефицит нарасна до 1091,3 млрд. йени спрямо 791,4 млрд. йени през август.
Радикалното изменение на водената от Японската централна банка монетарна политика, насочено към стимулиране на инфлацията, доведе до влошаване на стойността на йената спрямо основните конкурентни валути. Японските пари изгубиха 20% от покупателната си способност спрямо долара в последните 12 месеца.
Въпреки че корекцията на паричните политики спомогна за покачване на приходите на експортно ориентираните компании, тя също така покачи и значително разходите за внос. Япония внася голяма част от енергийните си суровини от чужбина, за да компенсира затварянето на атомните мощности след аварията през 2011 г.
Воденото от Шиндзо Абе правителство заложи като своя мисия в началото на мандата си прекратяване на продължаващата 15 години дефлация. Базираното в Токио национално статистическо бюро отчете базисна инфлация от 0,8 на сто през август. Изключвайки волатилните цени на стоките и храните, индикаторът обаче отчете отрицателен ръст от 0,1 на сто.
Oще за перспективите пред Япония вижте в коментара на Анди Шарп от Bloomberg!
11:40 | 05.09.22 г.