Японската централна банка остави монетарната си политика без промяна и се въздържа от корекция на оценката си за икономиката на страната, като предпочете да изчака повече белези дали увеличаващите се положителни нагласи ще насърчат компаниите да повишат разходите, съобщи Ройтерс.
В съобщение на финансовата институция преди приключването на заседанието бе посочено, че кредитирането през юли е нараснало с 2% на годишна база, постигайки най-силният му ръст от 4 години. Това е добро предзнаменование за усилията на централната банка да увеличи кредитирането чрез агресивните си монетарни стимули.
Политиката на удвояване на паричната маса в Япония до 270 трлн. йени (2,7 трлн. долара) до края на 2014 г., чието начало бе сложено през април, бе запазена без промяна и ще продължи да се осъществява чрез покупки на държавни облигации и други ценни книжа на стойност около 65 трлн. йени годишно.
Целта е да бъде преодоляна дефлацията в страната, задържаща се вече близо две десетилетия и водеща до свиване на производството, понижаване на търсенето и доходите, и да бъде постигната инфлация от 2% годишно, като според управителя на японската централна банка Харухико Курода тази цел може да бъде постигната до 2015 г.
Част от анализаторите обаче са скептично настроени в това отношение, определяйки целта като прекалено амбициозна. От Международния валутен фонд пък бяха обявили, че японската централна банка трябва да е готова да разшири програмата си за изкупуване на активи или да промени съотношението на покупките в бъдеще, ако инфлацията не се ускорява според предвижданията.
„Японската икономика започва да се възстановява с умерено темпо“, се отбелязва в съобщението на централната банка, съдържащо решението за монетарната политика. В него е запазена оценката за ръст от 2,8% на икономиката през настоящата финансова година, започнала в началото на април. В началото на месеца и от японското правителство прогнозираха същия икономически растеж за финансовата 2013-2014 г.
Поредицата от положителни икономически данни, публикувани след последното заседание на финансовата институция, увеличиха очакванията, че тя може да представи по-благоприятна прогноза за икономиката, за да подчертае по-убедително, че тя се възстановява. Същинската потребителска инфлация се ускори за пръв път от година, а нивото на безработица се понижи до над 4-годишно дъно.
„Японската централна банка е по-уверена за икономиката, но не е вероятно те да използват по-оптимистична фразеология, защото все още трябва да подкрепят икономиката чрез количествени улеснения“, заяви Хироши Миязаки, старши икономист в Mitsubishi UFJ Morgan Stanley Securities в Токио. „Нищо не предполага нуждата от допълнително разхлабване. Данните за цените са по-добри от очакваните и изглежда все по-вероятно централната банка да постигне целта си за тях“, добави Миязаки.
Всъщност финансовата институция изрази по-оптимистично схващане за цените, заявявайки, че инфлационните очаквания „изглежда се повишават като цяло“, а същинската потребителска инфлация вероятно ще се ускори. През миналия месец тя обяви, че са налице известни признаци за повишаване на инфлационните очаквания и че ръстът на същинските потребителски цени вероятно ще се окаже благоприятен.
Спорният момент бяха капиталовите разходи, които мнозина представители на банката определят като най-важен измерител за ефективността на огромното количество средства, което тя излива на пазара, за да съживи икономическата активност.
Проучване на подпомаганата от държавата Японска банка за развитие показа, че големите компании планират да увеличат капиталовите си разходи с 10,3% през финансовата година, започнала в началото на април, докато година по-рано плановете бяха за повишение с едва 2,9%.
В понеделник обаче от японското министерство на търговията обявиха, че доставките на средства за производство, които помагат при измерването на капиталовите разходи, са се свили с 12,1% през юни, след като бяха останали без промяна през май.
Предвид на смесените резултати някои от представителите на японската централна банка изглежда искат да получат повече данни, отразяващи размера на бизнес инвестициите, както и дали ранните признаци за ръст на заплатите и подем на пазара на труда са устойчиви.
13:02 | 07.09.22 г.