Германският износ се сви през май с най-бързото си темпо от декември 2009 г.

Износът от Германия отчете през май най-силния си спад от декември 2009 г. насам, докато вносът нарасна над очакванията, съобщава Ройтерс, като се позовава на данни на германската Федерална статистическа служба.

За агенцията това е пореден признак, че най-голямата икономика в Европейския съюз се мъчи с продажбите на стоките си в чужбина, докато вътрешното търсене остава силно.

След сезонна корекция износът се е свил с 2,4%, надхвърляйки сериозно средните очакванията на анализатори, анкетирани от Ройтерс, за спад с едва 0,4%, като дори най-големите песимисти не предвиждаха понижение с повече от 1,2%. Без сезонната корекция свиването е с 4,8% до 88,2 млрд. евро на годишна база.

Доставките в чужбина, които по традиция са гръбнакът на германската икономика, през тази година понесоха тежък удар от продължаващото свиване на търсенето в Европа, най-големия пазар за германските стоки, докато забавянето в Китай, на което много германски компании гледаха като на алтернатива, понижи апетита към немските стоки.

„Германският износ се понижи рязко през май, показвайки, че икономиката все още има трудности с превключването на по-висока предавка“, заяви Карстен Бжески, главен икономист в брюкселския филиал на ING Groep NV. Бжески добави, че това се дължи на по-слабото търсене от Китай и календарни ефекти.

Данните без сезонна корекция сочат, че износът за еврозоната, където Германия изпраща 40% от доставките си за чужбина, се е понижил с 9,6% през май на годишна база, докато износът за държавите извън Европа отчита спад от едва 1,6%.

Публикуваното през миналата седмица проучване за бизнес активността предполага, че положението с износа не се е подобрило и през юни, тъй като поръчките за германските производители от чужбина, особено от Азия и Европа, са намалели за четвърти пореден месец.

Германското правителство очаква износът да се окаже в тежест на брутния вътрешен продукт през тази година и вместо това разчита на частното потребление, подпомогнато от по-високите заплати, на силния пазар на труда и умерената инфлация за подкрепа на растежа.

Поради тази причина ръстът на вноса с 1,7% след сезонна корекция ще се окаже добра новина за него, тъй като показва, че германците пазаруват повече чужди стоки.

„Силата при вноса показва, че вътрешното търсене е здраво, което е добре за германския растеж, тъй като потреблението и инвестициите биха могли да окажат положително въздействие върху БВП“, заяви Кристиан Шулц от Berenberg Bank.

Ръстът на износа, който надхвърли и най-високите оценки от 1,2% на анкетираните от Ройтерс анализатори, предлага и надежда за страдащите държави-членки на еврозоната, които търсят чрез износа начин да се измъкнат от тенденцията за свиване на икономиките им.

Германският външнотърговски излишък след сезонна корекция се е свил през май до 14,1 млрд. евро от коригираните в посока към понижение 17,5 млрд. евро за април, след като първоначално бе обявен на ниво 17,7 млрд. евро. Това представлява спад от 16% на годишна база.

Междувременно германското индустриално производство се е свило два пъти повече от очакваното през май, отчитайки най-силния си спад от октомври, става ясно от данни на германското министерство на икономиката.

Индустриалното производство се е свило с 1% на месечна база, като заводите са произвели по-малко средства за производство, а строителният бранш се олюлява. На годишна база свиването е също с 1%.

Анализатори, анкетирани от Ройтерс, предвиждаха спад от едва 0,5%.

От министерството твърдят, че цялостната тенденция в производството, което се разшири с коригираните в посока на повишение 2% през април на месечна база при първоначално обявени 1,8%, е положителна въпреки спада през май.

„Изпреварващите индикатори за нагласите насочват към продължаващо възстановяване на производствения сектор в леко забавено темпо“, се посочва в съобщението на ведомството.

Данните за април са претърпели корекция и на годишна база, отчитайки леко подобрение до спад от 0,9% спрямо предварително обявеното свиване с 1%.

Производството на средства за производство е намаляло с 2,3%, а строителството се е свило с 2,6%.