Латвия очаква "зелена светлина" от ЕК за еврото

ЕК ще даде утре „зелена светлина“ на Латвия да стане 18-ят член на еврозоната от следващата година, са заявили представители на ЕС пред Ройтерс.

Комисията се очаква да обяви, че балтийската държава, претърпяла една от най-тежките програми за икономии след кризата от 2008-2009 г., която отне една пета от БВП, покрива всички критерии за членство.

Политиците се надяват, че присъединяването на Латвия ще изпрати силен сигнал на доверие към инвеститорите, че въпреки 3-годишната дългова криза еврозоната се разширява, а не разпада.

ЕЦБ също ще публикува мнението си дали Латви трябва да бъде приета, но единствено Комисията има право да направи официална препоръка.

Евентуалното членство на Латвия трябва да бъде одобрено от лидерите на ЕС на срещата им по-късно през месеца. Европейският парламент също трябва да даде своето мнение преди финансовите министри от ЕС да направят присъединяването формално през юли. Съседната на Латвия Литва пък вероятно ще се присъедини към валутния съюз след 2015 г. Третата балтйска страна – Естония, прие еврото през 2011 г.

За да изпълни критериите Латвия намали бюджетния си дефицит до 1,2% от БВП през миналата година (при таван на ЕС от 3%). Публичният дъулг е около 40% от БВП (при таван от 60%). Валутата на страната е фиксирана към еврото от приемането на страната в ЕС през 2004 г.

За да запази фиксирания курс спрямо еврото по време на кризата Латвия премина през болезнена вътрешна девалвация чрез намаляване на заплатите в обществения сектор, съкращаване на бюджетните разходи и повишаван на данъците. Въпреки, че през последното тримесечие на 2012 г. Латвия отчете най-силния растеж в ЕС (5,1% на годишна база и 1,3% на тримесечна), държавата си остава една от най-бедните в Съюза заедно с България и Румъния.

Управляващите в Латвия държат на еврото, защото много ипотеки са деноминирани в общата валута, която е по-малко рискова от местния лат в дългосрочен план. Голяма част от населението обаче се притеснява, че еврото ще донесе инфлация и загуба на суверенитет в посока Брюксел.

Страната също така иска да заздрави връзките си със Западна Европа и да бъде по-малко зависима от Русия, с която продължава да има силни търговски връзки, но сложни политически отношения. Москва често обвинява Латвия в нарушаване на правата на руското малцинство, а пък Рига настоява Москва да признае нахлуването на Съветската армия през 1940 г. като окупация.