Американските компании са разкрили нови 163 000 работни места извън земеделския сектор през юли, сочат данни на американското министерство на финансите, цитирани от ВВС. Очакванията на икономистите бяха за увеличение на новите работни места със 100 000.
Безработицата обаче нарасна до 8,3% от 8,2% през юни, тъй като повече хора, включили се отново в работната сила, не са успели да открият работа. Безработицата остава над 8% вече 3 години, а това е най-продължителният подобен период след Голямата депресия от 30-те години на ХХ век.
Данните за създадените работни места през май и юни бяха коригирани в посока на понижение с 6 000 спрямо предварително обявените данни.
Според оценка на американския Федерален резерв американската икономика трябва да създава по 100 000 работни места месечно, за да запази настоящото си състояние, а за ръст са необходими над 300 000 нови работни места месечно.
Днешните данни прекъсват поредицата от 3 поредни месеца, в които новите работни места нарастваха с под 100 000 месечно.
„Ключовият въпрос сега е дали тенденцията ще се окаже устойчива. Обстановката остава предизвикателна“, заяви пред Ройтерс Том Порчели, главен икономист за САЩ в RBC Capital Markets в Ню Йорк. „Оставаме в среда, където производителността се забавя, както и ръстът на печалбите, и не смятаме, че това е здравословна среда за значителен ръст на работните места“, добави той.
През миналия месец броят на безработните е останал без промяна спрямо юни - 12,8 млн. души. Броят на работещите на непълен работен ден, които обаче биха искали да работят на пълно работно време, също не е регистрирал промяна – 8,2 млн. души.
Налице са обаче признаци, че американците вече са по-оптимистично настроени за намирането на работа. Броят на обезкуражените работници е намалял с 267 000 до 852 000 души.
„Не виждаме мащабни съкращения, така че закриването на работни места е доста ограничено“, посочи Скот Браун, главен икономист в Raymond James & Associates в Сейнт Питърсбърг, Флорида. „Проблемът през цялото време е в липсата на назначения и очакваме, че несигурността около изборите, "фискалната пропаст" (опасността от едновременното изтичане на данъчни облекчения и намаляването на бюджетни разходи - бел. ред.) и Европа може да задържат темпото на назначаване, както и капиталовите разходи“, добави той.
Частният сектор отново е с цялата заслуга за увеличаването на работните места, наемайки нови 172 000 души на работа, докато държавните служители са намалели с 9 000, след като притеснените финансово местни управи са уволнили още учители.
Въпреки разширяващото се строителство на жилища заетите в сектора са намалели с 1 000 души. В производството работят с 25 000 души в повече, но основно заради по-малкия брой съкращения в автомобилния сектор, тъй като повечето компании не спряха производствените линии през юли.
Най-много нови назначения има в сектора на услугите, като в почти всички подсектори – от продажби на дребно до професионални и бизнес услуги – броят на наетите е нараснал. Новите работни места в сектора на комуналните услуги обаче са били ограничени от стачка в компания за производство на електроенергия в Ню Йорк.
Средният доход на час е нараснал през юли с 2 цента, което предполага, че потребителските разходи ще се мъчат да си върнат импулса, след като се забавиха рязко през второто тримесечие. Средната работна седмица пък е останала на нивото от 34,5 часа от юни.
11:51 | 09.09.22 г.