Винаги съм се чудил защо азиатските държави за разлика от Запада рядко се оплакват от „нечестното предимство“, което Китай получава от слабия юан, пише В. Фани Кумар в коментар за MarketWatch.
В крайна сметка те също имат какво да загубят от подценената китайска валута – от една страна те се конкурират с Китай за износа в световен мащаб, а от друга много от съседните страни разчитат на нея като на най-голям търговски партньор.
Може би една от причините е, че те нямат влиянието на САЩ или Европейския съюз по отношение на азиатската икономическа суперсила. Друга може би е, че много от тях самите интервенират редовно на валутните пазари през определен период от време и този факт им отнема най-малко част от моралните устои за подобна критика.
Може обаче да има и трета причина - макар че азиатските валути превъзхождат юана през периоди на бум в икономиката, те на практика се представят по-зле от китайската валута през периоди на спад.
В някаква степен юанът изглежда се явява една специфично азиатска валута от типа „спасително убежище“, поскъпвайки спрямо останалите на континента през периоди на пазарно напрежение и поевтинявайки в останалото време – точно като щатския долар.
Ето и някои данни в подкрепа на подобно твърдение. До момента през май доларът е поскъпнал с 1,5% спрямо юана, доста слабо в сравнение с ръста от 5,2% на доларовия индекс на Intercontinental Exchange (ICE).
Спрямо останалите азиатски валути американският долар е поскъпнал в по-висока степен – с 2,4% спрямо тайвайнския долар, с 3,5% спрямо филипинското песо, с 4% спрямо сингапурския долар, с 5,1% спрямо малайзийския рингит, със 7,1% спрямо индийската рупия, със 7,2% спрямо австралийския долар и с 8,5% спрямо новозеландския долар.
Единственото изключение от тенденцията е японската йена, която до момента е поевтиняла с 1,3% спрямо щатския долар от началото на месеца.
00:52 | 13.09.22 г.