Десетата годишнина на еврото - без фанфари и с привкус на криза

В повечето страни от еврозоната има носталгия по националните валути и усещане за измама при превалутирането на цените

Когато еврото бе въведено точно след полунощ на 1 януари 2002 година, празнични фойерверки озариха небето над централата на Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт, пише New York Times.

Историческият мост Пон Ньоф в Париж бе осветен в синия цвят на Европейския съюз с 12 лъча, символизиращи 12-те страни, в които общата валута влезе в обращение, докато хората в тези държави се наредиха на опашки пред банкоматите, за да пипнат с ръце новите банкноти, които щяха да напомнят всеки ден за проекта за европейска интеграция и единство.

Десет години по-късно думата "евро" обикновено върви във водещите новини заедно с думата "криза".

Вместо да бъдат домакини на тържества по случай 10-ата годишнина на общата валута, политиците изглежда стоят възможно най-тихи, сякаш се надяват да не нарушат краткото спокойствие, което настъпи с празничния период, след като ЕЦБ инжектира близо 500 милиарда евро в европейската банкова система през декември.

Брюксел не предвиди нито церемония, нито дори пресконференция за отбелязване на юбилея. Това дава тона за страните членки, много от които се ограничават с възможния минимум, като се подготвят да въведат в обращение възпоменателна монета с номинал 2 евро по случай годишнината.

На нея са изобразени типът общи символи - семейство, кораб, завод и вятърни турбини, които спечелиха на еврото репутацията на валута, замислена от специална комисия да не обиди никого, но която е малко вероятно и да вдъхновява.

Дори ако не бе кризата, може би е по-добре денят преди 10 години да бъде забравен бързо.

Много повече от празненствата в умовете на потребителите след въвеждането на еврото остана закръглянето на цените нагоре в супермаркетите, ресторантите и баровете.

Икономисти казват, че поскъпванията са били преувеличени и компенсирани от поевтиняването на по-скъпите стоки. Историите за опортюнистични измами с цените във всекидневието обаче се увеличиха, а не намаляха в колективната памет. Освен това в еврозоната е широко разпространено схващането, че цената на живота се повишила значително в резултат на въвеждането на еврото.