fallback

Трудни решения във времена на покачващи се лихвени проценти

Според колумниста на FT Мартин Улф Английската централна банка не бива да следва примера на ЕЦБ, защото трябва да отложи вдигането на лихвените си проценти на този етап

11:39 | 08.04.11 г.
Автор - снимка
Създател

Десетилетието на трайно разрастване на икономиката в условия на ниска инфлация, както го описва управителят на Английската централна банка Марвин Кинг, приключи.

На негово място идва кошмарът на години на бюджетна строгост и стагфлация, пише в коментар за Financial Times колумнистът Мартин Улф.

Трудните времена водят след себе си трудни решения. Дилемата в момента е: Трябва ли централните банки, начело с тази във Великобритания, да отговорят на високата инфлация с вдигане на лихвите си въпреки нестабилността на икономиката и бюджетната строгост на правителствата? Или по-скоро трябва да запазят рекордно ниските лихвени проценти с надеждата, че високата инфлация ще се окаже временна?

Европейската централна банка заложи на първия вариант, след като увеличи лихвените си проценти вчера за първи път от юли 2008 г. Английската централна банка обаче избра да не следва нейния пример, което според Мартин Улф е правилното решение на този етап.

Изборът обаче ще става все по-труден, не на последно място и защото инфлационните прогнози на ръководството на Английската централна банка са толкова погрешни от толкова много време. Това може да изложи на риск доверието в паричната политика, коментира Улф.

Един от членовете на Комитета за парична политика към Английската централна банка (АЦБ) - Спенсър Дейл, който подкрепи увеличение на лихвата с четвърт процентен пункт миналия месец, дава полезен анализ за това какво не е наред с паричната политика на централната банка.

Например през февруари 2009 г. АБЦ прогнозира, че вероятността инфлацията да се изкачи над 3% през 2010 г. е по-малка от 5%. В действителност, годишната инфлация в страната е 3% за всяко тримесечие на 2010 г., което е над целевото за АЦБ ниво от 2% и повече от тавана на правителството от 3 на сто.

От 1997 до средата на 2005 годишната инфлация във Великобритания е средно 1,3%, след което се покачва до 2,7% за периода от средата на 2005 до 2011 г., оставайки трайно над целевото ниво от 2%. АЦБ успява да се справи по-добре с инфлацията в годините преди 2004 г., когато въвежда официално равнището от 2% като свой таргет.

Според Спенсър Дейл това показва, че няма разбиране за начина, по който работи икономиката. Той отбелязва, че през миналите години изненадата от инфлационния скок е дошла от бързото предаване на ефекта от обезценката на британската лира. През последната година изненадата е дошла от скока в цените на суровините. Казано накратко, комбинацията от обезценка на паунда, поскъпване на суровините и скока в ДДС обяснява според него скорошните провали в паричната политика във Великобритания.

Той допълва, че никой не би гласувал за повишение на лихвените проценти в разгара на кризата, дори и членовете на Комитета на парична политика да са били наясно, че се задава висока инфлация.

Спенсър Дейл посочва, че това, което е важно, са не скоковете в инфлацията в миналото, а инфлационните изгледи и очаквания. Според него инфлацията вероятно ще се ускори още в краткосрочен план, докато ефектът от по-високите цени на суровините се пренася в крайните потребителски цени. След това обаче той очаква инфлацията да се понижи, след като временният ценови шок от скъпите суровини отмине, а застоят в икономиката продължи да ограничава инфлационните рискове.

Спенсър Дейл изтъква, че същинското затягане на правителствените разходи е едва започнало, докато икономиката е в период на стагнация през последните две тримесечия.

От друга страна, по-строгият в своите виждания за паричната политика член на управителния съвет на АЦБ Андрю Сентънс посочва в реч, че няма достатъчно разбиране за това как работи неусвоеният капацитет в една икономика, която се доминира от сектора на услугите. През последното тримесечие на 2010 г. британската икономика се свива с 4,6% в сравнение с размера си през първото тримесечие на 2008 г., а безработицата е 8 на сто.

Това, което остава, е да се изчака с увеличението на лихвените проценти. Разбира се, има и аргументи против това, като например възможността скокът в цените на суровините да се окаже не корекция на ценовите нива, а тенденция. В този случай Английската централна банка трябва да опита да намали за постоянно генерираната на местно ниво инфлация. Против това е аргументът, че измененията в цените са функция на стоковите борси. Освен това, дори и да се знае, че има тенденция на оскъпяване на суровините, открояването й на фона на икономическия шум е уви, почти невъзможно, коментира Улф.

От друга страна, продължителната неспособност на АЦБ да изпълни целите си за за инфлационното равнище със сегашната си изключително либерална парична политика, рискува да доведе до изостряне на инфлационните очаквания. Това би било катастрофа, както се случва през 70-те години на миналия век. Уви, има някои сигнали от проучвания и от пазарите на облигации, че инфлационните очаквания се повишават. Заплатите също изглежда да нарастват с по-бързи темпове от преди. Нищо от това не изглежда фатално на този етап, но централната банка ще трябва да следи много внимателно инфлационните очаквания.

Засега не виждам солидна причина АЦБ да последва Европейската централна банка. Но ако инфлацията не падне в скоро време, и ако инфлационните очаквания се влошат, ще трябва да има затягане на паричната политика. Така икономиката ще премине в една още по-трудна фаза, която да се надяваме, ще успеем да избегнем, пише Улф.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:01 | 07.09.22 г.
fallback