Европейската централна банка остави основния лихвен процент в еврозоната на рекордно ниското ниво от 1% през януари в унисон с пазарните очаквания. Тази година обаче, която е последна от мандата на сегашния й председател Жан-Клод Трише, може да се окаже извънредно предизвикателна за банката на фона на кризата с държавните дългове в еврозоната и разминаванията между икономическото възстановяване на отделните страни във валутния блок.
Докато лихвените проценти в еврозоната остават ниски, немската икономика постигна динамичен растеж през 2010 г., което обуславя нуждата от по-високи лихвени нива в най-голямата европейска икономика. В същото време рецесията в Гърция продължава. В не по-добра форма се намират и икономиките на други периферни страни от еврозоната като Испания, Португалия и Ирландия.
Задачата на Европейската централна банка се усложни допълнително и от натиска на финансовите пазари над задлъжнелите страни от еврозоната. Лихвените проценти по техните държавни ценни книжа скочиха до рекордно високи нива заради спекулациите за фалит на тези държави, което принуди ЕЦБ да започне да купува гръцки и португалски облигации.
Централната банка бе принудена за първи път в своята история да излезе на пазарите на държавни облигации през май, когато Гърция загуби достъп до международните финансови пазари и се наложи да прибегне до външна финансова помощ от Европейския съюз и Международния валутен фонд.
Ситуацията в еврозоната става още по-сложна заради ускорението на инфлацията, която в края на 2010 достигна 2,2% на годишна база, надминавайки целевото ниво от 2% на ЕЦБ.
Това прави извънредно деликатна задачата на ЕЦБ, която трябва да балансира между слабата периферия и силното ядро в еврозоната, между високата инфлация и слабия растеж. Брутният вътрешен продукт на еврозоната отчете слаб ръст от 0,3% през третото тримесечие спрямо предходното, когато темповете на растеж бяха значително по-високи от 1,1%. Безработицата в същото време остава упорито висока на ниво около 10% през почти цялата 2010 г.
Липсата на единство между европейските лидери за това как трябва да се подходи към разрешаването на дълговата криза накара ЕЦБ да поддържа ниски лихвени нива, да изкупува ДЦК и да отпуска заеми на банките от еврозоната.
Остава въпросът ще успее ли ЕЦБ с универсалната си парична политика да компенсира слабостите, които са допуснати при създаването на еврото, и липсата на единство между правителствата в еврозоната.
Еврото поскъпва за четвърти ден срещу долара след успешния аукцион на португалски дългосрочни ДЦК в сряда. Към 14:55 ч. българско време едно евро се разменя срещу 1,3192 долара, като повишението на курса възлиза на близо 0,5 на сто.