Европейската централна банка (ЕЦБ) остави основния си лихвен процент на рекордно ниското му ниво от 1% след днешното си заседание. Дълговата криза в еврозоната вероятно ще принуди централната банка да поддържа меката си парична политика по-дълго, отколкото ръководството на ЕЦБ планираше допреди няколко месеца.
Малко по-рано днес окончателните данни на Евростат показаха, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страните от еврозоната се е повишил средно с 0,4% на тримесечна и 1,9% на годишна база през третото тримесечие. Годишната инфлация се оценява на 1,9% през ноември, по предварителни оценки, което е съвсем близо до целевото за ЕЦБ ниво от 2 на сто.
Икономическото представяне на страните от периферията на еврозоната обаче се различава съществено от това на тези в центъра, начело с Германия. Дълговата криза, която започна в Гърция, се разпространи и в Ирландия, като през последните седмици се появиха опасения и за Португалия, Испания, Италия и Белгия.
Острата реакция на финансовите пазари срещу фискалните трудности на Гърция пред май накараха ЕЦБ да започне да изкупува държавни облигации от еврозоната. Липсата на единство между правителствата в еврозоната за това как да се потуши дълговата криза накара финансовите пазари да обърнат погледите си изцяло към ЕЦБ като най-силната обединяваща институция в еврозоната.
Еврото се повиши леко след лихвеното решение на ЕЦБ, като към 15:05 ч. българско време се търгува за 1,3168 долара спрямо 1,3137 долара в сряда. Еврото поевтиня с близо 6% срещу долара в рамките на ноември, след като Ирландия бе принудена да прибегне до заем от 85 млрд. евро от Международния валутен фонд и еврозоната.
ЕЦБ предлага на банките в еврозоната неограничени заеми срещу лихва от 1% за срок от една седмица, един месец или три месеца. Малко по-късно днес се очаква председателят на ЕЦБ Жан-Клод Трише да говори за това дали, кога и по какъв начин ЕЦБ ще започне да затяга паричната си политика.
08:42 | 14.09.22 г.