Европейската централна банка (ЕЦБ) може да се принуди да разшири покупките на държавни облигации на страни от еврозоната като средство за преодоляване на дълговата криза в Европа.
В началото на тази седмица Ирландия стана втората жертва на фискалната криза в еврозоната, след като се споразумя да получи спасителен заем от 85 млрд. евро от Европейския съюз и Международния валутен фонд (МВФ).
Инвеститорите обаче гласуваха вот на недоверие към предложената помощ на Ирландия и стратегията за справяне с дълговата криза, възприета от европейските страни. В резултат на това рисковите премии по държавните облигации на Испания, Италия и Белгия се увеличиха до най-високите си нива от създаването на еврозоната.
Според анализатори на Societe Generale и Barclays Capital, до които Bloomberg се допитва, страховете от задълбочаване на дълговата криза ще принудят ЕЦБ и политическите лидери в ЕС да разширят арсенала си за борба с кризата.
Управителният съвет на ЕЦБ заседава днес във Франкфурт, като се очаква основният лихвен процент в еврозоната да остане на рекордно ниското си ниво от 1%, до което падна през май 2009 г. Лихвеното решение се очаква в 14:45 ч. българско време, а в 15:30 ч. ще последва пресконференция на президента на ЕЦБ Жан-Клод Трише.
Допреди няколко месеца ЕЦБ сигнализираше, че ще започне да затяга паричната си политика в началото на 2011 г., но задълбочаването на фискалната криза в еврозоната може да накара централната банка да увеличи паричното предлагане чрез покупките на повече държавни облигации от еврозоната.
Те обаче не трябва да се компенсират (стерилизират) чрез продажбата на други активи, както ЕЦБ прави досега, за да избегне увеличаване на паричното предлагане. Подобна стратегия за инжектиране на пари в икономиката вече възприеха Федералният резерв на САЩ, Английската и Японската централна банка.
Жан-Клод Трише посочи вчера, че финансовата стабилност на еврозоната не е била поставяна под въпрос, което помогна на еврото да заличи част от загубите, натрупани през тази седмица заради отпускането на финансова помощ на Ирландия.
В изказване пред Европейския парламент той заяви, че вариантът с издаването на общи облигации в еврозоната не е изключен, но ЕЦБ не застава зад подобна стъпка в момента. Опасността фискалната криза да стигне до Испания, която е четвъртата по големина икономика в еврозоната, засили призивите за разширяване на временния спасителен фонд в ЕС или за съвместно емитиране на облигации.
Намаляването на лихвените проценти по заемите, отпуснати на Ирландия и Гърция, както и използването на средствата във фонда за закупуването на проблемни ценни книжа, са други възможни варианти, които анализатори посочват.
Всички тези сценарии ще са прецедент за еврозоната, като нито един от политическите лидери в Европа, начело с германския канцлер Ангела Меркел, не е загатнал, че се обмисля нещо подобно.
Страните от еврозоната могат да отпускат заеми една на друга, но не могат да поемат чужди дългове, съгласно правилата, залегнали при създаването на валутния блок.
Според анализатори на Societe Generale спасителният фонд в Европа трябва да се използва за покупка на неликвидни активи, с които да се инжектира паричен ресурс във финансовата система. Друг вариант е средствата във фонда за осигуряване на финансова стабилност да са на разположение на страните, преди да бъдат подложени на спекулативни атаки, по подобие на гъвкавите кредитни линии на Международния валутен фонд, които Полша използва през миналата година.
Съвместното емитиране на облигации в еврозоната обаче е най-оспорваната идея. По този начин ще се създаде по-ликвиден пазар за държавния им дълг, което ще привлече купувачи като Китай. Негативният ефект от подобен ход е, че правителствата на страните с по-стабилни публични финанси ще трябва да плащат по-високи лихвени проценти по своя държавен дълг, с което Германия не би се съгласила.
Еврото поевтинява с 0,3% срещу долара след силния ръст вчера, като към 7:45 ч. българско време се разменя срещу 1,3106 долара.