fallback

Време е за ЕЦБ да направи още един обратен завой

ЕЦБ прекрачи границата и вместо да е източник на спешна ликвидност, започна да предоставя редовно финансиране на банките в еврозоната

18:04 | 27.11.10 г.
Автор - снимка
Създател

Европейската централна банка (ЕЦБ) не е институцията, която носи главна отговорност за най-новата криза в еврозоната, но определено изигра своята роля за това, пише Wall Street Journal.

Нейните все по-силови думи и методи в паричната политика помогнаха за увеличаването на натиска върху периферните европейски страни и техните крехки банкови системи. Дали това е случайно, или бе опит да се принудят правителствата да поемат отговорност за делата си, не е ясно.

Това, което е ясно обаче, е че ЕЦБ трябва да е готова да направи обратен завой в паричната си политика бързо, в случай че се наложи да спасява еврото.

Много от банките в еврозоната разчитат главно на финансиране от ЕЦБ през по-голямата част от последните три години, отказвайки да увеличат своя капитал и да възобновят отпускането на заеми.

По този начин ЕЦБ прекрачи границата, с която се съобразяват всички централни банки, и от източник на спешна ликвидност започна да предоставя редовно финансиране на банките в еврозоната.

Показателно е, че заемите, отпуснати на ирландските банки от ЕЦБ, възлизат на над от 80% от брутния вътрешен продукт на страната.

След юни обаче ЕЦБ направи рязък завой и спря програмата си за изкупуване на обезпечени облигации от банките, която по думите на Morgan Stanley, е ключов източник на финансиране за банките в периферните страни.

В същото време ЕЦБ изкупи държавни облигации за само 66 млрд. евро, за разлика от далеч по-агресивния подход на Федералния резерв.

Следващата стъпка, която финансовите пазари очакват от ЕЦБ е, да премине от отпускане на тримесечни заеми на търговските банки при фиксиран към плаващ лихвен процент в началото на следващата година.

Кризата обаче показа ограниченията за ортодоксалността на ЕЦБ. Тя остава единствената европейска институция, която може да взема бързи решения от името на целия валутен блок. През тази седмица политическите спорове за условията, при които да се предостави заем на Ирландия, и за това дали да се увеличи размера на спасителния фонд като цяло, показват, че правителствата в Европа не могат да действат достатъчно бързо.

Ако дълговата криза се задълбочи, ЕЦБ ще трябва да предприеме действия за поддържане на финансовата стабилност, която е едно от главните й задължения. Това ще включва и някои неприятни мерки. Централната банка ще трябва да изостави плановете си за преминаване от фиксиран към плаващ лихвен процент по тримесечните заеми през следващата година. ЕЦБ също трябва да е готова да купува големи количества правителствени облигации.

Това, разбира се, няма да се хареса на консервативната Германия, която вече се опасява, че икономиката й наближава състояние на пълна заетост. Но на фона на усилията за спасяване на еврозоната, немските опасения губят своята значимост.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 08:28 | 09.09.22 г.
fallback