Европейската централна банка (ЕЦБ) почти прекрати изкупуването на публичен дълг миналата седмица, като придоби държавни облигации за едва 300 млн. евро – най-ясният до този момент сигнал, че програмата на банката за подкрепа на уязвимите икономики от еврозоната е във финалната си фаза, пише Wall Street Journal.
Закупените през миналата седмица облигации са с най-малък обем, откакто след 10-ти май централната банка започна изкупуването на облигации на Гърция, Португалия и други страни от притиснатата от дългови проблеми периферия на еврозоната. След като придоби облигации за повече от 16 млрд. евро през първата седмица, закупуваните количества последователно започнаха да намаляват и паднаха под 1 млрд. евро преди две седмици. Общо от началото на май централната банка е придобила държавни облигации за 60 млрд. евро.
Решението да се ограничи изкупуването на дълг е взето на фона на пониженото напрежение на европейските финансови пазари през последните седмици. Еврото се възстанови от четиригодишно дъно срещу американския долар и се търгува около 1,30 долара. Данни, че Гърция се справя по-добре от очакваното с амбициозната си програма за съкращаване на държавния си дефицит също помага за успокояване на инвеститорите.
ЕЦБ определя възстановяването на еврозоната като устойчиво и изключиха вероятността за двойна рецесия въпреки очакванията за по-бавен растеж през втората половина на 2010 г. Въпреки това някои анализатори се питат дали финансовата институция не спира спасителната си операция прекалено рано. Доходността на 10-годишните гръцки ДЦК остава на 10%, немного под рекордните нива в началото на май, когато ЕЦБ стартира изкупуването на държавен дълг.
Едно от притесненията, което инвеститорите продължават да таят, е че, ако резултатите от стрес теста на основните европейски банки, които трябва да бъдат публикувани по-късно тази седмица, разочароват, ЕЦБ може да бъде принудена отново да повиши обема на изкупуване на ДЦК. Това, от своя страна, може да се отрази на доверието на инвеститорите в способността на банката да контролира кризата, особено след серия разнопосочни промени в политиката на банката по-рано тази година.
„Ситуацията все още не е нормална и аз си мисля, че ЕЦБ малко прибързва с изхода“, казва Кен Уатрет главен икономист на BNP Paribas. „Чудя се дали ЕЦБ не се е поувлякла с добрите новини за икономиката“, допълва той.
Изкупуването на държавен дълг беше най-противоречивото решение на ЕЦБ през 12-годишната история на банката. То разкри разногласия между централната банка и Германия. Германците се притесняват, че подобно изкупуване, чрез увеличаване на паричните потоци, може да предизвика инфлация. ЕЦБ обеща да запази паричните потоци стабилни, като компенсира закупуването на облигации с високо лихвени депозити в търговските банки.
Някои икономисти смятат, че с преминаването на този праг – изкупуването на държавен дълг – ЕЦБ е трябвало по-агресивно да използва програмата, за да стимулира икономиката. „Моите опасения са, че ЕЦБ е пропуснала възможността да се намеси в по-широк мащаб и да свали дългосрочните лихвени проценти“, казва Уатрет
Икономистите изразяват и опасения , че скорошните признаци за икономическа и финансова стабилност може да се окажат преходни. Въпреки че еврозоната се очаква да обяви растеж от над 3% за второто тримесечие на годишна база, бизнес проучвания показват, че възстановяването може би вече е започнало да отшумява поради намаляването на растежа на основните пазари за европейския износ - САЩ и Китай.
21:04 | 27.08.22 г.