Слабото ниво на финансова грамотност в България и начините то да се подобри коментираха участници в кръгла маса „БГ Финансова грамотност – в търсене на вярната посока", която се проведе в София.
“В Германия казват на всеки завършил средно образование да заделя по 50 евро на месец, за да има след 20 години една много добра сума. Срещам хора на 40 години и те ми казват „Защо никой не ми даде този съвет преди 22 години?“, сподели Деян Василев, собственик на сайта Moitepari.bg, по време на кръглата маса.
„Политическата класа има нужда от образование по финансова грамотност, за да знае например защо са нужни пенсионните фондове, за да има дългосрочно мислене. У нас всички мислят краткосрочно и не вярват в осигурителната и другите финансови системи. Инвестира се в акции с цел бърза печалба, а инвестициите в акции трябва да са със срок поне 5 години. Но трябва да има доверие, че парите няма да бъдат откраднати“, уточни Василев.
Очакваният ефект от финансовата грамотност е хората да поемат отговорност за бъдещето си, коментира Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти. Според него България е много назад в това отношение.
„Във Великобритания говорят за финансови умения и финансов капацитет, а според изследванията ние сме на нивото на Индия. В България 80% от хората нямат бели пари за черни дни. Не спестяваме за пенсия, у нас 23% спестяват, а в другите страни близо двойно повече“, посочи Христов.
Той допълни, че 55 държави вече имат национални стратегии за финансово образование, и даде за пример Чехия, която има финансова стратегия от 2004 г. Тя е от една страница и съдържа дефиниция, средства и методи, целеви групи и цел.
България трябва да започне с финансово образование в училище в последните 2 класа на средното образование, смята Даниела Бобева, преподавател по международна икономика и международни финанси в УНСС, ПУ „Паисий Хилендарски“ и ВУЗФ и бивш зам.-министър председател за икономическото развитие.
Тя изтъкна, че магистрите у нас масово не знаят какво е LIBOR или какъв е инвестиционният рейтинг на България.
„У нас финансовият сектор си мисли, че неграмотният потребител им е по-изгоден. А изследванията показват, че колкото е по-финансово грамотен, толкова повече техни услуги ползва, толкова повече приходи и печалби им прави. Затова финансовият сектор трябва да се грижи за образованието на клиентите си“, коментира Бобева.
Тя даде за пример Богословския факултет, откъдето са поискали да им напише няколко страници какво трябва да знаят за финансовата грамотност. Бобева повдигна и въпроса защо не се обучат журналистите, за да разпространяват правилните знания, и посочи пенсионерите като друга таргет група.
По думите й дори нобелистите са се оказали финансово неграмотни, защото никой не предсказа кризата.
„Кризата ускори интереса към темата и за въвеждане на финансово образование в училище. Информационната асиметрия, безотговорното кредитиране, свръхзадлъжнялостта поставиха въпроса за радикални промени във финансовия сектор. Великобритания,Словакия, Латвия и други вече са въвели финансово образование в училище“, каза Бобева.
Тя изтъкна, че изследванията показват, че през първите години след средното образование се задлъжнява най-лесно, заради което в Европа няма селективност и финансовото образование е задължително за всички. В САЩ пък проучванията сочат, че с финансовото образование са съгласни родителите на децата от високата и средната класа, а на тези от ниската класа не са. „Така дисквалифицираш една голяма част от обществото, те задлъжняват, фалират...“, каза още тя.
Проблемите пред финансовото образование у нас
Бобева изреди няколко проблема с финансовото образование в България. Според нея големият проблем е съдържанието - какво да бъде, как да се управляват собствени пари, дали да бъде в математиката с финансови задачи, в социалните науки, или да се направи отделно.
Според нея темите, които трябва да влязат в обучението, са: пари, лични финанси – планиране, предпазване от задлъжняване, как да изберем банки, спестяване и кредитиране, доходи и данъци, инвестиране и рискове, защо се нуждаем от застраховане.
„Много от моите студенти цъкат в платформите и вече са загубили доста пари на форекс. И ми казват „Не ни четете теории, а кажете как да печелим пари“, а аз отговарям „Не знам как да спечелиш, ако знаех, щях да го направя, но ще ти кажа как ще загубиш“, коментира Бобева.
Като друг важен фактор тя посочи учителите, които ако са финансово неграмотни, ще произведат лоши резултати. Според нея трябва да има изискване да са минали курс по правоспособност.
Бобева смята, че трябва да има и Орган за координиране на финансовото образование, който да приема стратегии, програми, учебници и т.н. За пример посочи САЩ, където е създаден борд по финансово образование и това е качественият контрол.
00:29 | 12.09.22 г.