БФБ-София може да въведе оферти от типа MidPoint, като те вече се поддържат от немската търговска платформа Xetra, която се ползва от българския пазарен оператор. Допитване до българските посредници обаче показва, че огромното мнозинство от тях не ги желаят.
MidPoint оферта е скрита оферта (купува или продава) с лимит, която се осъществява по средата между най-добрата оферта купува и най-добрата оферта продава.
Нека обясним Midpoint офертата със следния пример, като имаме: - най-добрата оферта купува (т. нар. bid) е при цена от 20 лв. - най-добрата оферта продава (т. нар. ask) при 21 лв. - MidPoint оферта купува за 1 000 акции с лимитирана цена от 20,6 лв. - MidPoint оферта продава за 10 000 акции при лимитирана цена от 20,2 лв.
Като резултат ще имаме сделка за 1 000 акции при цена от 20,5 лв. (което е средата на спреда между 20 и 21 лв.), останалите 9 000 акции от офертата продавa MidPoint ще останат невидими.
MidPoint офертите са на практика алтернатива на телефонната търговия. Сега, когато даден клиент на посредник има да продава или купува количество Х от ценна книга У, той звъни на колегите си брокери и получава предложение. Евентуално се стига до сделка. Обикновено брокерът има списък с търсени пакети от акции и с предлагани пакети от акции на съответните цени.
Възможно е всички тези пакети да бъдат въведени в търговската система при определените лимитирани цени с MidPoint, като те ще останат скрити. И ще се изпълнят само при насрещна MidPoint поръчка (при кръстосване или съвпадение на лимитираните им цени). При конкуренция между MidPoint поръчки, с приоритет е по-голямата, а не въведената по-рано.
Един от проблемите на БФБ-София в момента е, че има твърде малко въведени в системата видими поръчки, което създава впечатлението за тънък пазар. Може би MidPoint поръчките биха били алтернатива.
Вижте презентация на MidPoint офертите в уеб страницата на Дойче бьорзе.
Притесненията на българските посредници са много. От една страна MidPoint поръчките ще позволят на големите играчи да си прехвърлят пакети, без другите по-малки инвеститори да могат да се включат (предвид приоритета на големината). Това обаче е възможно и сега със сделки между най-добрите оферти купува и продава.
Друго притеснение на посредниците е, че при телефонната търговия, често клиентите дават допълнителни поръчки в процес на живия разговор. Един вид „събуждане на клиента“, особено предвид, че институционалните инвеститори са фокусирани върху чуждите пазари и другите си дейности и не мислят проактивно за поръчките си на БФБ-София.
Дори и институционалните или малките инвеститори да въведат еднократно много MidPoint оферти, може да не се стигне до сделки с тях и те да се откажат да ги въвеждат въобще. В този смисъл телефонната търговия е по-добра, защото при нея ясно и недвусмислено получаваш тотален отказ от сделка или неприемлива цена и имаш яснота.
Телефонната търговия също има дефекти. Посредниците у нас са над 50 и въпреки че обикновенно се знае откъде може да изскочи насрещна оферта, понякога е много бавно и трудно да се прозвънят всички посредници, а те на свой ред да прозвънят активните си инвеститори.
Затова, ако има MidPoint оферти, всеки инвеститор/брокер, преди да пристъпи към телефонно уговаряне, може да провери дали има насрещни MidPoint оферти, въвеждайки своя такава оферта с лимитирана цена между bid и ask.
Въвеждащият MidPoint оферта при всички случай е защитен от манипулации, защото сам предварително определя лимита, до който е готов да купи, респективно да продаде (за офертите продава).
Проблемът с ETF-ите на БФБ-София
Раздвижване на борсовата търговия може да дойде и от промяна в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, според който вноските в борсово търгуваните фондове (ETF) може да са само в пари. Съответно и тегленията може да са само в пари. Ако се разреши тегленията и вноските да са в акции, ще има възможност такива фондове да съществуват и на нашия неликвиден пазар. Сегашният запис в закона явно не работи, защото година и половина след приемането му още нямаме ETF на родната борса.
Късите продажби
От 2013 г. няма пречки пред късите продажби на която и да е акция на БФБ-София, но този вид сделки са единици и не раздвижват пазара. Тук проблемът е липсата на активна институция от която да се заемат книжата, тоест липсва клирингова къща. Сега желаещите да продават на късо могат да заемат книжа само от портфейла на инвестиционния си посредник, а често посредника не притежава книжата, които клиентът му иска да скъси.
Друга причина е, че лихвата по заетите книжа е доста висока, в рамките на 12-16% годишно по информация на Investor.bg, което прави риска за продалия акциите доста висок, ако няма бързо движение в неговата посока. Като се добави и високият разход за спред (разликата между bid и ask) от около 5-10-15% за по-неликвидните позиции, задачата пред кандидат-продавачите на късо става изключително трудна. Материалът е с аналитичен характер и не е препоръка за покупко-продажба на ценни книжа.
Свързани компании: