Alonso е един от активните участници във форума на Investor.bg. След биографичните интервюта с Батя и fortiss ви представяме неговата история и опит.
- Alonso, кога започваш търговията с български акции?
Първият ми опит беше през 1997-ма година. Станах представител за Варна на един от първите посредници в България. Тогава интернетът не беше разпространен. Всеки ден получавах котировките по телефона, а контактите ставаха чрез обяви във вестници. Прочетох всичко, свързано с борсите, което можеше да се намери през тези години и имах големи надежди за кариера в тази насока. Тогава бяха и първите ми опити за търговия с акции и съответно първите разочарования от мажоритарите. Имаше фрапантни случаи. Купувал съм например акции на Р/Е 0,2. Търговията обаче беше толкова вяла, че след няколко месеца ми стана ясно, че още не е настъпил моментът, в който това може да се превърне в основен бизнес за мен.
Тогава просто забравих за акциите и се насочих към реален бизнес. Следващото поглеждане към пазара на акции стана 10 години по-късно през 2008 г.
- С какво друго си се занимавал?
Никога не съм имал шеф. Като студент минах през множество занимания. Карах такси, правех ел. инсталации, бях отворил дърводелски цех, за да правя мебели, държах барче, правех търговия и въобще всичко ме влечеше. Сега, 20 години по-късно, се чудя как съм правил толкова неща заедно с ученето при положение че не помня да съм пропускал студентски купон, а както знаеш, вечерите без студентски купон са рядкост. След неуспешния опит с акциите през 1998 г. се насочих към бизнес в сферата на услугите и заедно с най-близкия ми приятел и кръстник успяхме да създадем верига, която си работи и до ден днешен. Натрупаният опит в реалния бизнес много ми помага при търговията с акции. Според мен е много трудно човек да търгува с акции, ако няма представа от реалния бизнес и реалните проблеми в него и въобще как действа машината отвътре.
- Все още занимаваш ли се с недвижими имоти? Какво е мнението ти за този пазар?
През 2003-та, след като се ожених, оставих приятеля си да ръководи бизнеса, а аз се насочих към бурно развиващия се по това време пазар на недвижими имоти Там вече станахме трима съдружници и направихме почти всички операции с недвижими имоти. От наемане, ремонт и преотдаване, през купуване и реновиране на къщи, до строеж на ваканционни апартаменти и вилно селище.
Да се занимаваш с имоти за мен е творчески процес, а не просто „цена на квадрат”. Всеки имот е уникален сам за себе си. Имотът, в който живее, е начин на живот за всеки човек Не мога да кажа, че съм се справил много добре но все пак успях да продам почти всеки „начин на живот”, който построих. Към този момент не ми идва „музата” към имотите и основната причина е в крайна сметка трудният пазар. Много е трудно да създадеш качествен и конкурентен продукт, при положение че на пазара има много имоти, които се продават на цена под себестойност.
- Във форума беше написал, че си построил 100 къщи, това не е никак малко, как успя да излезеш навреме и да не останеш с ръце, пълни с имоти?
Пазарът на имоти не е така ликвиден като този на акциите. Това не е инвестиция, а производство. Единственият начин да се защитиш от спад на цените в едно производство, е да не задържаш много стоки „на склад" и едновременно с това да се хеджираш чрез предварителни продажби. Поддържах винаги малко непродадени имоти, които ми служеха за мостра и едновременно с това продавах „на зелено”.
- Какви са очакванията ти за земеделието? Какво правиш ти в сектора?
От дете ме е влечало земеделието и ми е било мечта да се занимавам с това. Според мен бъдещето е биоземеделието и все по-търсени ще стават екологично чистите храни. Европрограмите осигуряват прекрасни възможности за хората, които желаят да се занимават с това. Аз лично в момента съм в процес на търсене на моето място в този сектор. Търся чудесната възможност на добра цена, а такива, подобно на акциите, не се намират лесно и често.
- Търсиш добър вход в земеделието. Какво означава това за теб? Е ли такъв да купиш земя от Адванс Терафонд АДСИЦ на 1200 лв. на декар 200-300 дка в едно землище (некомасирани) или по-скоро при цени от 200-300 лв. в задбалканските полета и някакви други по-затънтени райони?
Подобно на строителството, за мен земеделието също не е инвестиция, а производство. За да се случи едно производство, трябва да се реши едно уравнение с доста неизвестни. Според мен цената на земята е едно от най-маловажните неща. Много по-важни за мен са например наличието на качествена работна ръка, транспортните разходи до потенциалния пазар, възможността за напояване, разстоянието до мястото, в което живея и т.н. Като сложа всички разходи и приходи, да кажем за един 10-годишен период, цената на земята почва да се губи.
- Каква е инвестиционната ти стратегия?
Имаше една мисъл, че ценност на човека не е в това да прави планове и стратегии, а в това да усеща правилните ситуации и да се възползва от тях. В този смисъл аз нямам стратегия. Много съм любознателен и се интересувам от всичко възможно. Моето верую е, че, за да се случи едно нещо, на първо място трябва да има желание и на второ - възможност. Двете неща рядко се случват едновременно, така че е необходимо и много търпение. Много рядко се случва нещата да вървят „по план”.
Ако го преведем на борсов език, за мен успешният трейдър трябва да може да има търпението да чака, докато не получи дял от добрия бизнес на добра цена. Не правя разлика между това дали ще намеря този бизнес като реален бизнес или под форма на акции на борсата. Много рядко съм правил нещо сам. И в реалните начинания съм бил акционер. Това не е проблем, стига да има доверие между съдружниците. Имам обаче принципи, които се стремя да не нарушавам.
На БФБ, понеже не разчитам на институциите, първото нещо което гледам, е историята на мажоритаря. Намеря ли дори и едно доказателство за некоректно отношение, веднага слагам компанията в „черния списък” и повече не поглеждам натам. Не искам да участвам в каквито и да било бизнес начинания с хора, за които има доказателства, че някога са постъпвали некоректно.
Когато избирам акция, първото нещо, което гледам, е секторът и перспективите пред него. Тоест търся сектор, в който може да се случи нещо голямо, или секторът е към края на низходящ цикъл, за да си гарантирам добрата цена.
Когато избера сектор, започвам да търся „чудесната” компания в този сектор. Опитвам се да науча всичко важно за бизнеса като цяло. Представям си, че аз имам възможност да купя цялата компания. Отнема един клик, за да се провери историята на въпросната компания. Откога съществува, колко години е пропускала дивиденти и т.н. Чак след това почвам да гледам отчети. Най-голямо внимание обръщам на съотношенията дълг/собствен капитал и печалба/приходи. Избягвам компании, които не предоставят достатъчно информация за дейността си. Когато отида на пазара да си купя ябълки, смятам че е редно да мога да видя самите ябълки, а не затворена кутия, в която не знам какво има. Задължително правя проучване и собствена оценка на активите на всяка компания и ако по моята собствена оценка съотношението Р/В е под 0,5, съм склонен на компромиси за някои от принципите си.
- Пишеш, че нямаш стратегия, но ми похвали стратегията на Бъфет и се чудеше защо хората се мятат и купуват боклуци, като е толкова лесно да купуват добрите неща?
Бъфет също не знам дали има стратегия. Но моите принципи от предния въпрос почти изцяло се покриват с неговите. В книжките за него пише почти същите неща.
- Кои са най-големите ти удари?
Не съм смятал от тази гледна точка, тъй като за мен всичко, което е завършило успешно, е „удар”, защото съм успял да го направя така, както съм искал.
- Кои са най-големите ти загуби?
Светът се движи от много случайности, които е невъзможно да бъдат предвидени. В този смисъл никой не е застрахован от загубата и тя е нещо нормално. Когато печелят всички хора реагират еднакво. Забелязал съм че хората се различават по това как реагират на загубата. Нея всеки я приема по различен начин. Аз се опитвам да съм като Кубрат Пулев. Да продължавам напред, като съм извлякъл максимална полза от урока, който съм си платил.
Винаги смятам при най-лошия вариант. Какво най-много мога да загубя. Това ме е предпазило от големи загуби, както и съответно от големи печалби. Най-големите ми загуби са били тогава, когато съм правел нещата без желание и заради финансовия ефект.
Хората рядко плащат за некачествени неща. Когато съм успял да произведа или да се сдобия с качествен актив не се притеснявам дори и цената му за момента да е ниска. Когато съм убеден в качествата на активите, дори и за момента да съм на загуба, това ми дава увереност да не бързам да си вземам тази загуба и търпение да чакам момента, в който пазарът ще го оцени
10:50 | 14.09.22 г.