Т. Георгиев: Българите не планират финансовото си бъдеще

С нарастването на задлъжнялостта и “лошите” кредити в последните месеци много се заговори за финансовата грамотност на българина. Притиснати от липсата на средства, много хора прибягват до всякакви форми на бързи и лесни кредити, които се оказва, че после не могат да върнат. Други пък не се простират според чергата си и купуват скъпи вещи, които не могат да си позволят, на кредит, който след време също не могат да върнат.

Има ли нужда българинът от подобряване на финансовата грамотност и как може всеки да научи повече за различни схеми за спестявания и инвестиции, разговаряме с Теодор Георгиев, основател на MBAcademy, лектор и консултант по лични финанси и управление на богатството.

- Г-н Георгиев, в последните години, откакто световната криза обхвана и България, се заговори за ниската финансова грамотност и финансова култура. Като специалист, който води курс по лични финанси, как оценявате необходимостта от подобряването на финансовите знания на българина?

Както обичам да казвам, познанията по финанси и инвестиции са „неосъзната необходимост”. Много хора в България си казват, че няма смисъл от управление на личните финанси и богатство поради недостатъчните доходи. Другото извинение е, че това са неща, които те си знаят и нямат нужда от допълнителна информация.

Много често хората решават да спестяват интуитивно и избират неподходящи схеми, без да разбират предимствата на съответния депозитен продукт. Аналогично, някои се решават да инвестират без да имат достатъчно опит, знания и умения. А рискът от загуба в подобен случай е изключително голям.

Когато инвестираме по системата „проба-грешка”, е твърде вероятно да загубим финансови средства и време, а в същото време да „спечелим” емоционален стрес и страх от непознатото.

- Кои са силните и кои – слабите места на българина при планирането на финансовото му бъдеще?

От много години битува мнението, че верният път е да се спестява чрез банкови депозити и инвестиране в недвижими имоти. Това се популяризира от медии, реклами, новини, близки и роднини. Другото инвестиционно направление при нас е да се изучат децата, т.е. спестяване за инвестиране в образование на следващото поколение. Това определено са силни страни!

Като цяло обаче, не мисля, че голяма част от българите планират своето финансово бъдеще. Някои обвиняват несигурността в държавата и политиците, други – недостатъчните приходи, трети – липсата на инвестиционни възможности. Но нека приемем, че същите тези хора живеят например в Германия. Там и трите извинения няма да са валидни, но и хората няма да останат същите. Те ще трябва да променят своите навици и да се самообразоват, за да оцелеят.

Според мен слабите моменти са в следните направления: липса на познания за различните инвестиционни възможности и алтернативи на банкови депозити и недвижими имоти, несъзнаване на ефекта на инфлацията върху спестяванията ни, как бихме могли да „победим” инфлацията, изграждане и следване на финансов/инвестиционен план за домакинството, финансова дисциплина и последователна политика за постигане на целите на семейството.