Една година след бурята на Wall Street, която нанесе тежки щети на много инвестиционни портфейли и за малко не унищожи световната финансова система, е време за равносметка от случилото се. Крахът на жилищния пазар в Съединените щати първо доведе до национализация на ипотечните гиганти Fannie Mae и Freddie Mac през септември 2008 г.
Само за няколко дни финансовата криза се разпространи и стигна до инвестиционните банки. В резултат на това Lehman Brothers се срина под тежестта на своите рискови залози в ипотечния сектор, а друг крупен представител на сектора на инвестиционното банкиране – Merrill Lynch, бе погълнат от Bank of America и по този начин избегна фалит.
След това дойде новината, че застрахователният гигант AIG е получил финансова помощ за 85 млрд. долара от правителството, които впоследствие се оказаха едва първата вноска. Администрацията на бившия президент Джордж Буш изработи набързо план за спасяване на икономиката и финансовата система, който първоначално бе отхвърлен от Конгреса.
След пороя от тревожни новини индексът Dow Jones IA се понижи с близо 780 пункта в рамките на един ден и се устреми надолу, за да достигне нивото от 6547 пункта на 9 март тази година. Шест месеца по-късно Dow Jones IA е заличил голяма част от загубите, но все пак резкият обрат на пазарите направи инвеститорите по-предпазливи в решенията, които взимат.
Money Magazine изброява уроците, на които ни научи финансовата криза от 2008 г., и които трябва да ограничат щетите от следващата криза, независимо от това кога ще настъпи.
Първи урок: Диверсификацията все още работи, но гаранция няма
Финансовата криза от 2008 г. показа, че традиционната стратегия за разнообразяване на активите, в които се инвестира, не винаги работи. Всички видове ценни книжа – акции и облигации от развиващите се и развити икономики, донесоха загуба на своите собственици през миналата година. Ето защо инвеститорите трябва да се приспособяват постоянно към непрекъснато променящия се пазар.
И все пак, ако се погледнат цифрите, се вижда, че инвеститор с подходяща диверсификация на своето портфолио се е справил доста по-добре по време на кризата. Например ако структурата на портфолиото е била 35% щатски акции, 25% други акции, 10% валута и 30% книжа с фиксирана доходност, тогава загубата от 1 септември до 9 март би била 28% в сравнение с 50% загуба за индекса S&P 500.
Втори урок: Пазарите са по-рискови и това няма да се промени
В периода от 2003 до 2007 г. индексът VIX, който е известен като индекс на инвеститорския страх, се понижи до 10-15 пункта. Тогава изглеждаше, че растежът на световната икономика ще бъде безграничен и VIX падна под средната си стойност в дългосрочен план от 20 пункта. През 2008 г. паниката се завърна внезапно сред инвеститорите поради кредитната криза и VIX нарасна до рекордните 80 пункта.
Мерките на правителствата и централните банки постепенно успокоиха пазарите и сега VIX кръжи около 25 пункта. Но според много анализатори пазарите ще останат нестабилни и през следващите няколко години ще реагират рязко на лошите новини. Това означава, че инвестиционните решения трябва да се коригират според набелязаните финансови цели и толерантността към риск и пазарни шокове.
Повечето хора се заблуждават, че могат да поемат по-голям риск от действителното, особено когато пазарът расте.
Трети урок: Постигането на истинска диверсификация е все по-трудно
Най-добрият начин да се предпазите от прекаленото излагане на риск към определена индустрия или актив, е като избягвате инвестиции, които се припокриват. Освен това може да се инвестира в индексни фондове, което обаче също няма да донесе нужното разнообразие на инвестиционни портфейл, защото повечето акции от различни сектори на икономиката, се движат в една и съща посока.
Освен това корелацията между различните активи се увеличава значително когато финансовите пазари са нестабилни. Ето защо е добре да се инвестира в държавни ценни книжа, корпоративни облигации и индексирани с инфлацията облигации, които имат висок инвестиционен рейтинг. В същото време спекулативните ценни книжа, като обезпечените с ипотечни заеми облигации, трябва да се избягват.
Четвърти урок: Разпознаването на балон е трудно, а предпазването още по-трудно
Според бившия председател на Федералния резерв Алън Грийнспан предварително разпознаване на един балон означава да се отрече решението на стотици и дори хиляди информирани инвеститори. Той се убеждава лично колко е трудно това два пъти през своя мандат като ръководител на централната банка в САЩ – по време на балона в технологичния и жилищния сектор в началото на 21 век.
Трудната предсказуемост затруднява много предпазването от него. Може да се използват алтернативни инвестиции, каквито са покупките на дялове в т.н. „long-short” фондове, които правят залози обратни на пазарните движения и копират стратегиите на хедж фондовете. Или т.н. фондове с абсолютна доходност, които се стремят да имат положителен резултат във всяка възможна пазарна обстановка.
Все пак, през 2008 г. средната загуба на „long-short” фондовете възлиза на 15%, а някои от тях губят до 40%. Това показва, че когато балонът се спука, никой не може да се скрие или предпази напълно.
Пети урок: Не можете да предскажете пазара, но може да определите своите цели
Предсказването на пазарните движения е трудно, но може да предвидите специфичните за вас обстоятелства. С всяка изминала година човек наближава пенсионна възраст и трябва да намалява инвестициите в акции, за сметка на облигациите. Въпреки това през 2007 г. 40% от американците на възраст от 56 до 65 г. са инвестирали 80% или повече от своите пенсионни партиди в акции.
Понякога е по-важно да се запази инвестираната сума, към която да се добавя умерена допълнителна печалба, вместо да се гони възможно най-високата възвръщаемост. В този случай няма нищо лошо част от средствата да се насочат към по-безопасни и ликвидни инвестиции. Това ще даде възможност на портфолиото да се представи добре и в добри, и лоши инвестиционни времена.
12:49 | 04.09.22 г.