Приличат ли си финансовите пазари и тези за спортни залагания? Ако погледнем отблизо ще открием много паралели между двата типа „залози“.
Участниците на финансовите пазари се опитват да определят не просто дали една компания е перспективна, но и дали цената, на която се търгуват акциите, е изгодна. Така например всеки знае, че Google е перспективна компания, но дали всички бъдещи печалби от нея не са вече калкулирани в цената на акциите? Дали акциите не са вече неоправдано скъпи?
Сходен е принципът и при спортните залагания. Не е достатъчно само да определиш кой е фаворитът в дадена среща, но и дали коефициентът (цената), предложен от букмейкъра (пазара), си струва. Ако коефициентът, който букмейкърът плаща, е по-висок от вероятността за победа на дадения отбор (или кон), то този отбор е добра инвестиция.
Използвайки финансовия жаргон, ще наречем спортните пазари ефективни, ако коефициентът (цената) за победа на една селекция (кон, отбор или др.) отразява точно вероятността тази селекция да спечели (във финансите пазарите са ефективни, ако цените отразяват точно цялата информация, т.е. пазарните цени адекватно отразяват реалната стойност на дадените компании).
Екипът на Investor.bg реши да тества ефективността на един такъв спортен пазар – пазарът за залагания на конни надбягвания във Великобритания.
Такова изследване би било трудно преди няколко години поради липсата на т.нар. борси за залагания (betting exchanges), които се появиха в последно време. При тези борси участниците не приемат коефициенти от букмейкъри, а търгуват такива помежду си. Един „продавач“ предлага даден коефициент за дадена среща и селекция и, ако има търсене, друг „купувач“ приема неговите коефициенти. В резултат на това коефициентите в тези борси са значително по-високи, отколкото при повечето букмейкъри. Даден играч може да е купувач в една ситуация и продавач в друга. Така борсите за залагания почти елиминират „комисионите“ на букмейкърите и предлагат сравнително „честни“ цени. Нека първо накратко дефинираме какво се има предвид под „комисиона на букмейкъра“ и „честен“ залог.
За целта обаче първо трябва да опровергаем клишето, че целта на букмейкърите е да познаят кой ще бъде победител в дадената среща. Целта на всеки букмейкър всъщност е да предложи достатъчно ниски, но едновременно атрактивни коефициенти, така че той да има печалба независимо от изхода на срещата.
Например ако един букмейкър ви предложи да заложите на резултата от хвърляне на стотинка и ви предложи коефициент 2 за „ези“ и коефициент 2 за „тура“, то това би било „честен“ букмейкър – т.е. той/тя не взимат никаква комисиона от пазара, тъй като предложените цени адекватно отразяват вероятността от всяка селекция (50 на сто). Ако вместо това букмейкърът ви предложи 1,8 коефициент за „ези“ и 1,8 за тура (т.е. на един заложен лев печелите 80 стотинки) това е „нечестен“ букмейкър, тъй като цените са по-ниски от реалните вероятности за успех. Комисионата на букмейкъра в случая е 1-(1/1,8 +1/1,8) или 11 на сто – ако има равен брой залози за „ези“ и „тура“, букмейкърът реализира 11 на сто. Би било много хубаво, ако има букмейкър, който да предложи коефициенти например по 2,2 за всяка една от селекциите, тъй като тогава можем да реализираме печалба независимо от това дали ще се падне „ези“ или „тура“, като заложим и на двете селекции и реализираме арбитражна печалба (това обаче може да се случи изключително рядко).
Печалбата на букмейкъра се измерва, като разделим 1 на всяка една възможна селекция - ако сборът на тези числа е над 1, всичко над 1 представлява печалбата на букмейкъра, ако сборът е по-малко от едно, то тогава съществува арбитражна възможност (може да се заложи на всяка една от възможностите и да се реализира печалба, независимо от изхода на срещата).
Нека вземем за пример един футболен мач между Манчестър Юнайтед и Уест Хем например. Коефициентите, давани от един от големите букмейкъри, за победа на домакина, равен мач и победа на госта са съответно 1,17, 6,16 и 14,31. Така печалбата на букмейкъра се изчислява като съберем 1/1,17 +1/6,16 +1/14,31 = 1,087. Така може да предположим, че печалбата на букмейкъра е около 8,7 на сто (1-1,087) За да бъде „честен“ този пазар, коефициентите трябва да нараснат така, че сборът им да бъде единица (или много близо до единица). Например ако коефициентът за победа на Манчестър се повиши до 1,30, то тогава бихме нарекли пазара „честен“.
При такива големи комисиони – от над 8 на сто, дори да съществуват неефикасности в пазара, т.е. възможности за реализиране на положителна възвръщаемост, те биха се стопили в комисионите на букмейкърите. Благодарение на борсите за залози това вече не е така.
Решихме да тестваме пазарите на конни залози с няколко популярни системни неефективности на финансовите пазари. Една документирана неефективност са т.нар. „Кучета на Dow Jones“. Изследвания показват, че в продължение на години акциите от Dow Jones, които не са били предпочитани, а продавани от инвеститорите, в следващите години са се „справяли“ по-добре от пазара. Стратегията предвижда, че акции с висока дивидентна доходност (т.е. едновременно високи дивиденти и ниски цени на акциите) за дадена година реализират по-висока доходност от средната през следващата година.
Друга документирана неефективност на финансовите пазари е, че компании, които за последните 5 години (изследването включва данни за повече от 80 години) са реализирали над средната възвръщаемост на пазара, в следващите 5 реализират под средната възвръщаемост на пазара. Т.е. поради факта, че пазарните очаквания за тази компания са големи, то и цените на акциите им са високи. Тези компании обаче не могат да поддържат високи резултати вечно и пазарът коригира цените им надолу.
Това навежда на мисълта, че финансовите пазари имат тенденцията да надценяват „фаворитите“, т.е. инвеститорите, които са избягвали фаворитите, са се справяли по-добре от другите.
Нека приложим този подход към спортните пазари. Вярно ли е, че и те имат тенденция да надценяват фаворитите? Възможно ли е да реализираме положителна възвръщаемост, когато залагаме срещу фаворитите?
Тук отново сме улеснени от борсите за залагания, тъй като те предлагат (както би се очаквало от една борса) да купуваш и продаваш коефициенти едновременно. Нещо, което букмейкърите не позволяват. Така например може да заложим за победа на даден кон или да заложим срещу него. Във втория случай ние де факто се превръщаме в един вид букмейкъри (продавачи на коефициенти), тъй като изплащаме печалба, ако даденият кон спечели, а при всеки друг вариант печелим заложените пари. Ако нашето предположение е вярно и наистина пазарите надценяват възможността на фаворитите да спечелят, в резултат на което им дават по-ниски коефициенти, то е възможно да се реализира положителна възвръщаемост, като се залага срещу фаворитите или като се превърнем в букмейкъри.
Екипът на Investor.bg изследва информацията за коефициентите и победителите от 343 конни надбягвания във Великобритания през тази година и тества хипотезата дали стратегия за залагане срещу фаворитите може да реализира положителна възвръщаемост. Методът е следният: залагаме 10 долара срещу фаворита на коефициентите, които са една минута преди началото на гонката (непосредствено преди началото на гонките има голям обем залози, висока ликвидност и много малки спредове между купувачи и продавачи – backers, layers).
Данните показват, че за 343 гонки щяхме да изплатим 3338 долара, а щяхме да спечелим 3430 долара. Това представлява печалба от средно 1,5 на сто на една гонка.
За съжаление обаче стандартното отклонение при плащанията е много голямо - 16,2 долара. При това стандартно отклонение можем да кажем с 95 на сто сигурност, че средната печалба/загуба от една гонка при тази стратегия варира между 19 на сто печалба и 15 на сто загуба. Въпреки че този интервал е „наклонен“ в наша полза, не може да кажем при тези данни (въпреки голямата извадка) със сигурност дали пазарът показва неефективности и дали наистина надценява възможността на фаворита да спечели.
При тези данни може да направим заключението, че пазарът показва признаци на доста висока ефективност – т.е. нулева възвръщаемост.
Заключенията от това са интересни. Ако един свободен пазар на спортни залагания може, благодарение на търгуване на коефициенти между участниците, да достигне до такава системна ефективност, то какво остава за финансовите пазари? Това означава, че благодарение на търгуването помежду си пазарните участници достигат до сравнително „честни“ цени (коефициенти) на конете и предричат със завидна точност вероятността на даден кон да спечели.
Това изследване подкрепя и теорията за „случайната разходка“ (random walk) на финансовите пазари, според която най-доброто предположение за утрешните цени на акциите са днешните цени, т.е. пазарът е абсорбирал цялата важна информация в цената на акцията (или друг финансов инструмент) и тя отразява реалната стойност на акцията точно.
Разбира се, това изследване не означава, че не е възможно да съществуват други неефективности или такива при индивидуални гонки, а не на пазара като цяло. Също така е възможно, въпреки липсата на данни за системна неефективност на финансовите пазари, да съществуват неефективности при индивидуални акции – моментни подценявания или надценявания на различни финансови инструменти.