Андре Костолани (1906 - 1999) е унгарец от еврейски произход, роден в Будапеща. След като завършва гимназия, започва да учи философия и история на изкуството в родния си град, но през 1927 г. е принуден от баща си да прекъсне следването си и да замине за Париж, където да работи като брокер. В столицата на Франция започва кариерата на Костолани като спекулант и арбитражист, където успява да постигне значителни печалби въпреки световната криза от 1929 г. и дълго продължилия мечи пазар.
Втората световна война принуждава унгареца с еврейско потекло да напусне Европа и да се установи в Ню Йорк. След края на войната Костолани инвестира значителни средства във възстановяването на германската икономика. Натрупването на значително богатство му позволява да се заеме с лекторска дейност и той започва да изнася семинари за фондовите пазари и да пише книги, което му осигурява място сред най-известните анализатори и специалисти по въпросите на борсовата търговия.
Представяме ви някои от неговите мисли за пазара, предоставени от участник във форума на Investor.bg с никнейм romanov:
Цялата борса зависи от това дали има повече акции от идиотите или обратно.
Който има много пари, може да спекулира; който има малко пари, не може да спекулира; който няма пари, трябва да спекулира.
Ако всички играчи спекулират по някоя приемана от всички за сигурна позиция, то тогава почти винаги нещата се провалят.
Не трябва да бъдеш богат, а независим.
Аз не само препоръчвам на моите читатели да не участват в Новия пазар (б.п.- т.нар. dot.com от 2000 г.). Не, аз им забранявам. Всичко ще свърши със страшен крах.
Има стари пилоти и има смели пилоти, но няма стари смели пилоти.
На борсата 2 по 2 никога не прави 4, а 5 минус 1. Трябва да имаш нервите да издържиш минус 1.
Никога не трябва да се тича след трамвай или акция. Само търпение: следващият/следващата идват със сигурност.
Успехът на борсата е изкуство, а не наука.
Когато става дума за пари, има само един лозунг: ПОВЕЧЕ!
Купувайте акции и пийте валериан – когато се събудите, вече ще сте спечелили пари.
Всеки може да спекулира. Да го правиш в правилния момент – това е изкуството.
Съотношението на борсата към стопанството е като това на възрастен мъж на разходка с кучето си. Мъжът върви бавно напред, а кучето тича напред-назад.
При златна треска не инвестирай в златни мини, а в лопати.
Може и да спечелиш, но трябва да загубиш.
Четирите G-та (от първите букви на съответните думи на немски), които съществено са допринесли за успехите на Костолани:
1. пари и то собствени, а не взети назаем;
2. мисли – собствени, а не на някой борсов експерт;
3. търпение, защото на борсата се брои: 2 + 2 = 5 – 1;
4. щастие, което за съжаление не всеки има.
Малкото, което знам за икономиката и финансите, съм научил не в университетите или от специализираната литература, а в джунглата. Определено съм платил повече пари за обучение, отколкото щеше да ми струва в Харвард, казва още Костолани. И допълва:
Смисълът е да живееш колкото се може по-дълго с малко желания и множество малки удоволствия.
Инфлацията е като никотина или алкохола. В малки количества стимулиращо, но не трябва да се допуска да ставаш системен пушач или алкохолик.
Можеш да спечелиш, можеш да загубиш, но обратно да спечелиш – невъзможно.
Решения за пари се правят, когато четеш вестника между редовете.
Системите за електронна обработка на данни обработват това, с което за захранвани. Ако вкараш вътре боклук, като резултат също ще излезе боклук.
Който иска добре да се храни, купува акции; който иска добре да спи, купува облигации.
Печалбите от борсата са обезщетение за претърпени страдания. Първо идват страданията, а след това парите.
За покупката на акции използвайте също толкова време, колкото за купуване на автомобил на старо.
На борсата всичко е възможно, също така и противоположното.
Който не вярва в чудеса на борсата, е реалист.
Който няма акциите, когато падат, той ги няма и когато те се качват.
На борсата половин истина е една цяла лъжа.
Често пъти на борсата чувството ни казва какво да правим, а разумът - какво трябва да избягваме.
Във всяко добро френско буржоазно семейство най-глупавият син е бил изпращан на борсата. Определено това има своите причини.
Ако спекулирането на борсата е лесно занимание, то тогава не би имало миньори, дървосекачи и други черноработници. Всеки би бил спекулант.
Най-голямата спекулация на света би била да купиш политик на стойността, която той има, и да го продадеш на стойността, която той сам си дава.
Колкото повече препоръки се следват, толкова по-големи са разочарованията.
Когато борсата се покачва, публиката идва; когато борсата започне да пада, публиката си отива.
Ако някой банкер отговори на вашето предложение с “не”, то той има предвид “може би”; ако каже “може би”, то той има предвид “да”, но ако спонтанно каже “да”, то той не е добър банкер.
От една пета от борсата живеят спекулантите, от четири пети брокерските фирми.
Икономиката на стопанството и техниката са най-големите врагове на борсовата логика, тъй като борсата има собствена логика.
Докато спекулантът оперира на борсата, спечелените пари са пари назаем.
Който не е способен да формира свое собствено мнение и сам да взема решения, не трябва да ходи на борсата.
Експертите го казват, но не го знаят. (Костолани за инвестиционните консултанти)
Купете акции, вземете таблетки за сън и не гледайте повече книжата. След много години ще видите, че сте станали богати.
Двете най-тежки неща на борсата са да приемеш загуба и да не реализираш малка печалба. Най-тежко е обаче да имаш самостоятелно мнение, да правиш противоположното на това, което прави мнозинството.
Какво би била борсата без безумци?!
Така нареченото всеобщо мнение на борсата не чини и десет пфенига.
Може да се научиш нещо и от един глупак, особено какво не бива да се прави.
При най-ниското ниво на курсовете най-твърдите имат акциите, а най-треперещите парите, във върха на бума най-коравите са с парите, а треперещите държат акциите.
Когато борсата не реагира повече на добри новини – напускай, и когато лошите новини нямат повече въздействие – влизай.
Парите са кислородът на борсата.
Най-сигурната спирачка на дивия спекулативен бяс е загубата.
Логиката на борсата е, че често трябва да бъдеш нелогичен – и това е голямото изкуство на спекулирането и на борсовия анализ.
Колкото по-способен е един спекулант, толкова по-често той върви срещу всеобщата тенденция.
Повечето хора, които имат качеството да правят много пари, рядко имат свойството да им се радват.
По-рано всеки ден ходех на борсата, защото никъде на света не можех да срещна повече глупаци на квадратен метър площ както там.
Масовите психологически реакции на борсата са като в театъра: когато един се прозине, в кратко време всеки се прозява. Когато един се разкашля, започва да кашля цялата зала.
Борсата е глезена и непредвидима. Трябва да можеш и да предвидиш реакциите на публиката.
Ако някакво събитие трябва да има психологическо въздействие, то това действие трябва незабавно да се прояви, защото на следващия ден събитието е забравено.
90 процента от играчите на борсата нямат идеи, а да не говорим за разсъждения. Дори играчите на тото и залагащите на надбягвания имат идеи и мотивация. Играчите на борсата най-често вървят сляпо с масата.
Ако курсовете повече не могат да се качат, то тогава те трябва да паднат.
Това, което всеки знае на борсата, мен не ме блазни.
Успешният играч на борсата печели не поради своя ум, а от глупостта на останалите.
Ротшилд може да предизвика подем, но не може да избегне спад към дъното.
За хедж-фондовете Костолани казва, че те представляват заблуда за публиката, дори двойна: първо – те не са хедж, и второ – те не са истински фондове. Поради това сериозните инвеститори не трябва да се докосват до хедж-фондове.
Първоначално бях с убеждението, че борсата е най-голямото откритие на света. Понастоящем все още застъпвам тази позиция, казва още инвеститорът.
12:45 | 14.09.22 г.