През август 2007 г. престижните американски издания Fortune и The Wall Street Journal обявиха, че най-богатият човек в света не е вече американец. Той е мексиканец и се казва Карлос Слим. Според някои изчисления богатството на Карлос Слим, изчислено на базата на стойността на компаниите, които магнатът притежава, възлиза на около 68 млрд. долара. Основателят на гиганта Microsoft - Бил Гейтс, притежава около 58 млрд долара.
За последните две години Слим е печелил по 27 млн. долара на ден.
Въпреки че има разногласия относно стойността на богатството на мексиканеца, няма съмнение, че днес един от най-богатите хора на земята идва от развиващия се свят.
Карлос Слим е син на ливански имигрант. Баща му Юсеф Салим (който по-късно сменя името си на Джулиан Слим) се премества в Мексико Сити, когато е на 14 години. От 6-те деца в семейството Карлос е най-малкото момче.
Как е възможно непривилегированият син на емигрант да се издигне толкова много и да натрупа толкова бързо едно от най-големите лични богатства в света. Най-краткият отговор може би се крие в една единствена дума - монопол!
Един от видните членове на меркантилистите във Великобритания през 17 век - Томас Мун, пише, че пътят към увеличаването на богатството на човек (или на държава) е чрез създаването на големи монополи. Следвайки тази максима на дискредитираната икономическа школа на меркантилистите, Слим успява да се превърне в един от най-богатите хора в света.
Когато приватизира през 1990 г. мексиканския телеком Telmex, Слим превзема и пазара за медни проводници, като купува две от най-големите компании в бранша и не сключва сделки с конкурентите им. Въпреки че в много изявления Слим се обявява за конкуренцията и винаги твърди, че обича състезанията, той не пропуска възможност да „изгони“ някои от все по-малко оставащите си конкуренти.
Империята на Слим включва над 200 компании от почти всеки сектор на индустрията - телекомуникации, цигари, строителство, мини, авиокомпании, хотели, финанси и др. Присъствието на Карлос Слим в живота на страната е толкова всеобятно, че едно от малките ресторантчета в града отбелязва шеговито в менюто си: "Този ресторант е единственото място в Мексико, което не е собственост на Карлос Слим".
Компаниите на Слим съставляват повече от една трета от основния борсов индекс на страната, докато състоянието му възлиза на 7 на сто от годишния БВП на Мексико.
Дори да не е по-голямо от това на Гейтс и Бъфет, богатството на Слим е най-бързо растящото в света състояние през последните две години, като се увеличава с 20 млрд. долара до над 60 млрд. долара.
Както Джон Рокфелер успява да монополизира петролния бизнес в САЩ, така и Слим държи в ръцете си телефоните на Мексико. Неговата компания Telеfonos de Mеxico SAB и нейните дъщерни компании притежават 92 на сто от всички стационарни линии в страната и 73 на сто от всички мобилни телефонни услуги.
Слим успява да натрупа богатството си не без помощта на хора от политическия елит на Мексико. В миналото политиците винаги са представлявали пречка за монополистите, страхувайки се, че икономическата им власт може да застраши политическата. В бурните години около 1990 г., когато политическият контрол намалява, Слим вижда възможност да превземе някои от „най-сладките“ парчета от индустрията на страната.
Бизнес стратегията на Слим си остава постоянна през всички години. Той обича да купува евтини компании, които след това стяга със светкавична скорост и, използвайки множеството "лостове" на свое разположение, изгонва конкурентите си от бизнеса.
Контролът на магната върху някои сектори от икономиката вече поражда и недоволство у някои мексиканци. Контрааргументите срещу империята на Слим са, че липсата на конкуренция е причина за високи цени и ниско качество на телекомуникационните услуги. Едва 4 на сто от мексиканците имат високоскоростен интернет и само половината от домовете имат телефони в тях. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, мексиканските потребители плащат неоправдано високи, над-средните цени за телефонните си услуги.
Въпреки това обаче реакцията срещу Слим е минимална. Богатството, разбира се, е власт и, тъй като голяма част от рекламните приходи на медиите в страната идват от компаниите на Карлос Слим (или просто са негова собственост), нито една медия не си позволява да критикува човека-държава твърде много.
Според приближени на милиардера той е изключителен работохолик, който спи само по няколко часа в денонощието. През малките часове на нощта обича да чете история, като една от любимите му теми са измамните военни стратегии и тактики на войската на Чингиз Хан. Пестеливостта му е пословична и парадоксална в страна, където показността е признак на благоденствие.
Самият Слим е комбинация от противоречия. Той твърди, че обича съревнованието в бизнеса и в същото време безмилостно премахва всеки свой конкурент. Обича да говори за технология, но не използва персонален компютър и предпочита да изпраща бележки на ръка. Въпреки голямото си богатство рядко напуска Мексико и с гордост заявява, че не притежава имения извън страната. В страна на футболни фенове, неговият любим спорт е бейзболът.
Значително рано в своето развитие Слим демонстрира любовта си към числата. За известно време преподава математика в един от големите държавни университети в Мексико Сити, докато пише дипломната си работа на тема "Приложения на линейната теория в градското инженерство".
След като се дипломира, заедно с група състуденти започва да работи като брокер на фондовата борса в Мексико Сити. Слим обаче не се интересува толкова от акции, а му се иска вместо трейдър да бъде предприемач. Един от познатите на Слим от този период Енрике Тригерос казва за Карлос Слим: "Той не обичаше толкова парите, колкото останалите нас. Просто искаше да бъде добър бизнесмен".
Скоро след това Слим прави първите си успешни бизнес сделки. През 60-те и 70-те години той успява да преобърне съдбата на компания за напитки и печатница и да ги направи отново печеливши. През 1981 Слим сключва първата си голяма сделка, купувайки значителен дял от Cigatam - втората по големина тютюнева компания в страната.
Следващата година се оказва дори по-печеливша за Слим. След като тогавашният президент Хосе Лопес Портильо национализира банковата система в страната, много от инвеститорите, страхувайки се, че това е предвестник на социалистическо общество, напускат панически Мексико. Така поевтиняват много от компаниите, като някои от тях се продават за около 5 на сто от счетоводната си стойност. Използвайки паричните потоци от тютюневата си компания, Слим купува множество други компании на изгодни цени. Една такава сделка е придобиването на застрахователната компания Seguros de Mеxico за 44 млн. долара. Днес компанията се оценява на 2,5 млрд. долара.
Би било наивно обаче да се смята, че успехът на Слим се дължи само на интелект и много труд. През 1990-1991 г. Слим използва връзките си с тогавашния президент на страната Карлос Салинас, като приватизира перлата в империята си - Telmex. Един от потенциалните купувачи на компанията - Роберто Ернандес, обвинява Салинас във фаворитизъм и неетични практики. Обвинението не стига доникъде обаче и сделката се осъществява.
Агресивността на магната е добре известна на конкурентите му. Когато американската телекомуникационна компания Avantel през 1995 г. инвестира над 1 млрд. долара в Мексико с цел да стъпи на пазара в страната, множество пречки започват да се появяват отвсякъде. Пред Avantel изникват много технически проблеми при свързването им с мрежата на Telmex. Инженерите на компанията на Слим "изненадващо" не се появяват на срещите или скрито саботират опитите на Avantel.
Когато в крайна сметка Avantel успяват да се свържат с мрежата на Telmex, цените на разговорите са толкова високи, че американската компания трябва да плаща на Слим 70 цента за всеки долар, който печели.
Когато Avantel се опитва да съди Telmex за монополни практики, Слим успява да издейства от съда изфабрикувано обвинение срещу адвоката на Avantel Луис Манчера. Самият Слим не опровергава това и просто заявява, че Манчера се е държал грубо и некоректно.
През последните години Карлос Слим харчи повече пари за благотворителност и е оставил огромната си империя на синовете си.
09:04 | 12.09.22 г.