Историите за главозамайващи успехи винаги будят интереса на широката публика. Трудно е да се избере коя е най-интригуващата история и кой милиардер е натрупал състоянието си по най-интересен път. Едно нещо е сигурно обаче – малко истории са по-интересни и по-вдъхновяващи от тази на най-богатия човек в Азия - Ли Ка-шин.
Ли Ка-шин е една от най-влиятелните личности на най-големия континент в света. Състоянието му, което възлиза на 23 млрд. долара според бизнес изданието Forbes, го поставя на 9-то място по богатство в света. Според Bloomberg пък Ли Ка-шин е най-богатият човек в Азия.
Историята на Ли е обект на интерес, тъй като, за разлика от тези на много други в списъка на милиардерите на Forbes, издигането на китайския бизнесмен става от самото нищо.
Ли Ка-шин е роден в китайската провинция Гуангдонг през 1928 г. През 1940 г. семейството на Ли бяга в Хонконг, за да избегне политическите промени в Китай през този период. Бащата на Ли умира рано от туберкулоза и върху невръстния още юноша пада отговорността да изхранва семейството. Принуден да напусне училище преди да е навършил 15 години, той започва да работи в компания за производство на пластмаса, като често се труди по 16 часа на ден.
Ли бързо си създава репутация на работлив и сериозен служител, което му помага да се изкачи в йерархията на компанията и да заеме длъжността на разпространител и продавач. Това му позволява да се запознае с много от имената в бизнеса с пластмаса. Усърдието и находчивостта на младежа му помагат изключително много и работейки повече от шест години в подобна фирма, Ли натрупва нужното „ноу-хау“, за да отвори собствен бизнес в същата сфера.
Само на 21 години той стартира собствена компания за производство на пластмаса. За първоначален капитал използва средства, взети на заем от приятели и роднини.
Една черта от характера на младия бизнесмен е изключително интересна. Всяко ново начинание Ли започва с усърдие и трудолюбие. Изцяло самоук, Ли чете всички статии и публикации, свързани с търговия и бизнес в световните икономически и финансови издания. Виждайки растящото богатство на Запада, както и сравнителното предимство на азиатските държави за производство, Ли решава да произвежда пластмасови цветя.
Така след кратка визита в Европа, където научава техническите тънкости за оцветяването на пластмаси, китайският бизнесмен наема най-добрите специалисти в Хонконг и започва малко собствено производство. Сравнително бързо новата компания се превръща в най-големият производител на изкуствени цветя в Китай, а Ли натрупва състояние от продажбите им на запад.
Следващата инвестиция на находчивия бизнесмен е в недвижимо имущество. По-малко от 10 години, след като отваря компанията си за производство на изкуствени цветя, Ли започва да инвестира в земя.
Рядко се случва усърдните и трудолюбивите хора да имат развит апетит към рискове. Именно такъв е случаят обаче с Ли Ка-шин, който неведнъж залага на рискови инвестиции.
Негови са думите, че „визията е може би най-голямата ни сила. Тя е тази, която ни дава възможност да прозрем в бъдещето и дава форма на това, което още не знаем“.
С началото на т.нар. „културна революция“ в Китай, когато Мао се опитва да прочисти комунистическата партия от своите противници, ситуацията в Хонконг започва да става напрегната. Привърженици на комунистическата партия в страната, обнадеждени от това, което става в съседен Китай, започват да подтикват народа към бунт. В резултат на това мнозина напускат Хонконг и цените на недвижимото имущество се понижават до рекордно ниски нива, тъй като очакванията са ситуацията в малката съседка на Китай да се влошат.
Ли обаче не смята така и започва да инвестира в земя, като изкупува различни обекти в Хонконг на изключително ниски цени. Той основава фирмата Cheung Kong, носеща името на най-дългата река в Китай, известна на Запад като Янгдзъ. Основен принцип при инвестирането в недвижими имоти на бизнесмена е да бъде изключително консервативен при отправянето на офертите, като не се повлиява от емоционалността на ситуацията. Известен негов цитат за инвестиране в недвижимо имущество е „Да купуваш земя не е същото като да купуваш антики – не е единствената възможна сделка на пазара“.
Скоро след като цените на недвижимите имоти в Хонконг се възстановяват и се повишават по-късно до нови високи нива, Cheung Kong има милиарди долари активи.
През 1979 г. Ли закупува компанията Hutchison Whampoa Limited от английската банка HSBC и новата придобивка се превръща във флагманът на империята му. Hutchison Whampoa притежава бизнес интереси и дялове от компании от почти всички сектори на индустрията, като най-големи интереси има в складове в пристанища по целия свят. 12 на сто от складовите помещения в световните пристанища се контролират от Ли.
Друга основна функция на Hutchison Whampoa е инвестирането в нови бизнеси, тяхното изграждане и последващата им продажба.
Интересна особеност на мениджмънта на империята на Ли е неговата пирамидална структура. При нея ограничен брой акционери задържат основния дял в мениджмънта на компанията. Това става като се емитират акции с различен брой гласове. Такъв например е случаят и с американската компания Google, които предлагат на инвеститорите акции клас "А", имащи един глас на общите събрания на акционерите, докато основателите задържат акции клас "Б", даващи право на 10 гласа. Така Ли и неговите синове Виктор и Ричард Ли са основните хора, които вземат решение за бъдещата посока на бизнес империята. Може би е парадоксално, но много инвеститори харесват тази структура, въпреки по-незначителния глас, който получават в компанията - заради впечатлението за стабилност, което се създава.
В статия на изданието Harvard Business School кариерата на Ли е описана така:
„От своето скромно начало в Китай като син на учител и политически беглец Ли е пример за честност и адаптивност. Благодарение на усърдния си труд, както и на репутацията, че винаги остава верен на моралния си "компас", той успява да изгради империя, включваща банки, недвижимо имущество, пластмаси, мобилни телефони, сателитна телевизия, производство на цимент, вериги от магазини, фармацевтични компании, супермаркети, хотели, летища и др."
На честите въпроси дали се чувства късметлия заради това, което е постигнал, най-богатият човек в Азия обича да отговаря: „Не, не бях късметлия. Работих здраво, за да постигна целите, които поставих пред себе си“.
Вижте всички статии от категория Обучение
11:11 | 14.09.22 г.