Когато едно дружество се развива и продажбите му растат, то започва да изпитва по-голяма нужда от стоки на склад и материали за тяхното производство, сдобива се с повече клиенти, които по договор или по невъзможност отлагат плащанията си към него, както и започва да има отношения с повече доставчици за по-големи суми, като в някои случаи има възможност да забави плащанията, но в други се налага дори авансово плащане. Очевидно всички тези извънредни или съвсем договорни събития влияят непосредствено върху нивото на налични парични средства на фирмата в краткосрочен план, което е определящо за нейното финансово здраве, съответно съществуване. Недоброто управление на оборотния капитал носи ненужни разходи, а в най-лошия случай може да доведе фирмата до банкрут.
Един от измерителите, чрез които следим по какъв начин оперативната дейност въздейства върху финансовото състояние на дружеството и доколко ефективна е тя, се нарича работен капитал. Работният капитал е разликата между краткотрайните активи (стоки и материали на склад, неиздължени суми от клиенти, пари в каса и по банкови сметки) и краткосрочните задължения (дължими суми към доставчици и персонала, натрупани лихви по кредити за периода, задължения по ДДС и др.). Важна ли е стойността на тази разлика за бизнеса? Повече отколкото предполагаме, с уточнението, че не стойността в даден момент е толкова важна, колкото нейната динамика във времето.
Основните компоненти на този показател са текущите вземания и задължения, както и стойността на материалните запаси и паричните средства. В процес на растеж фирмата се стреми да привлече повече клиенти чрез по-добри условия, включително отложени плащания и достатъчни налични количества, което означава по-голяма сума на краткосрочните вземания и складовите наличности за сметка на парите в брой. Тази нарастваща нужда от стоки на склад и възможност за кредитиране на клиентите може да бъде финансирана по два начина: от увеличаване на краткосрочните задължения (т.е. неплащане на доставчици) или от свежи пари (кредит, продажба на активи). Задълженията към доставчиците обаче обикновено не могат да бъдат разсрочени в същата степен като вземанията, а и тяхната стойност е по-малка от сумата на вземанията и складовите наличности, което очевидно довежда до остра нужда от свеж паричен ресурс, за да могат обективните изисквания на растежа да бъдат посрещнати. Увеличаването на краткосрочните задължения също така увеличава риска от банкрут и затова трябва да се ползва внимателно. Следователно свежи пари от странични ресурси са почти винаги неминуеми, за да се реши добре този проблем.
Когато растежът започне безпощадно да консумира свежите парични средства, въпреки реализираните огромни счетоводни приходи и дори при ненормално висока норма на печалба, дружеството може да изпадне в несъстоятелност поради факта, че няма достатъчна ликвидност (налични пари), с която да посрещне текущите си задължения. За да се избегне подобна парадоксална ситуация, е необходимо постоянно да се следи нивото на работния капитал по компоненти.
Както почти при всеки икономически процес, и тук се борят два коренно противоположни фактора, влияещи пряко върху финансовото здраве на фирмата. От една страна, е важно постоянно да поддържаме разликата между краткотрайните активи и краткосрочните задължения положителна, т.е. положителен работен капитал, за да можем винаги да покриваме текущите си задължения своевременно чрез превръщането на текущи активи в пари. В обратния случай се излагаме на опасността да се наложи да покриваме текущи задължения чрез скоростно превръщане на дълготрайни активи в пари, което често е невъзможно и води до несъстоятелност, а ако е възможно, то обикновено се случва при изключително неизгодни условия. Например, много по-безболезнено и логично е да организираме двуседмична промоционална разпродажба на наши стоки на по-ниски цени при незабавно плащане, по който начин да си набавим нужните средства за следващото плащане на лихвата по кредит, отколкото да се надяваме за две седмици да продадем производственото хале, което вече половин година не ползваме.
От друга страна, прекомерно големият работен капитал говори за ниска оперативна ефективност – произволна комбинация от ниска/лоша събираемост на вземанията; ненужно високи материални запаси, лошо управление на финансовия ресурс или неблагоприятни финансови условия с доставчиците. Всичко това, ако бъде оптимизирано, би довело до освобождаване на парични средства и пренасочването им към доходоносни дейности или инвестиции в необходими дълготрайни активи. Например, ако искаме да закупим нова машина, която ще направи производството ни много по-ефективно, то бихме могли да спестим необходимите средства като престанем да се презапасяваме с материали за производството от страх цената да не се вдигне, а не чрез взимането на оборотен кредит, за който впоследствие ще трябва да плащаме лихва. Подобно действие, разбира се, трябва да бъде предшествано от анализ на пазарната ситуация и преценка за това, кое от двете би ни излязло по-изгодно.
По този начин може да се избегне или намали вземането на скъп кредит за оборотни средства или даже да се предотвратят по-лоши последствия за бизнеса, като разочаровани клиенти или доставчици, или, в краен случай, несъстоятелност, ако подобен кредит не е постижим.
От горното е ясно, че доброто управление на една фирма задължително включва и добро управление на работния капитал – основен компонент на паричния поток. Доколкото дружествата извършват плащанията си с пари, а не със счетоводни документи, от финансова гледна точка и в оперативен план, паричният поток е този, който определя скоростта на развитие на дейността, а не печалбата. Печалбата е счетоводна величина и представлява разликата между всички приходи (по фактури) и всички разходи (по фактури) на дружеството за даден период от време. Т.е. това са пари, които ние притежаваме на книга, но в общия случай още не са постъпили изцяло по нашите сметки. Рентабилността (нивото на печалба) на фирмата е изключително важна в дългосрочното развитие на бизнеса и показва дали това, с което се занимаваме, има смисъл и добавя стойност, която потребителите оценяват. Отчетът за паричния поток обаче, като финансов документ, ни показва от колко пари се нуждаем в краткия срок, за да обезпечим реализацията на дългосрочната си стратегия в условията на конкурентен и неперфектен пазар.
Обобщение:
- Работният капитал е разликата между краткотрайните активи и краткосрочните задължения и може да бъде както положителна, така и отрицателна величина;
- Извежда се от счетоводния баланс на едно дружество към определена дата, като трябва да се разглежда и неговото изменение с течение на времето;
- Положителният работен капитал гарантира, на теория, възможността на дружеството да посреща краткосрочните си задължения, но това основно зависи от структурата на този показател – стойностите на отделните компоненти в него и до колко всеки един от тях може да бъде превърнат в пари в определен срок;
- Ако не се припознае и удовлетвори навреме с достатъчно свежи пари нуждата от увеличение в работния капитал, фирмата може да се окаже пред затруднение да покрие своите краткосрочни задължения и така да се изложи на риск от банкрут;
- Доброто управление на работния капитал може да го превърне в надежден и евтин източник за финансиране – чрез по-добро събиране на вземанията от клиенти, оптимизиране на складовите наличности и постигане на договорки за удължаване на сроковете за плащане на доставчиците;
- В тази връзка, той е и добър показател за оперативната ефективност на фирмата – ако е прекомерно голям в сравнение с печалбата или се забелязва увеличение с течение на времето, несъответстващо на увеличението в продажбите, трябва да се разследват и коригират причините за това.
Материалът е изготвен по поръчка на Investor.bg Вижте всички статии от категория Обучение
22:49 | 13.09.22 г.