На този въпрос се опитва да отговори известният инвеститор, предприемач и автор на книгата „Богат татко, беден татко“ Робърт Киосаки. Интересни и популярни са неговите схващания по отношение на инвестиционния процес.
Според Киосаки много финансови анализатори препоръчват диверсификацията като способ за защита на инвестиционния портфейл, понеже не знаят точно кой фонд или акция са добра инвестиция. Или както казва Уорън Бъфет: „Диверсификацията е защита срещу невежеството и няма голям смисъл за тези, които знаят какво правят“.
Киосаки препоръчва да се търсят най-добрите инвестиции чрез изучаване, анализиране и определяне на предимствата и недостатъците на всяко потенциално вложение. Той определя този процес с термина „фокусиране“, тоест концентриране и насочване на вниманието, енергията и времето върху онези активи, които ще генерират висока възвращаемост.
Киосаки разделя инвеститорите на две категории – едните нарича активни, а другите пасивни. Активните инвеститори, като Уорън Бъфет, са професионални инвеститори, които отделят голяма част от времето си, концентрирайки се върху намирането на печеливши бизнес и сектор на икономиката. Пасивните инвеститори Киосаки дефинира като онази част от цялата маса инвеститори, които отделят малко усилия при влагането на своите средства. За тях той препоръчва диверсификацията, така че ако една индустрия изпадне в криза, да може друга да компенсира.
Така авторът на „Богат татко, беден татко“ заключава, че големият въпрос пред всеки икономически агент със спестявания е дали да стане професионален инвеститор и следователно да търси добри инвестиции, или да остане аматьор, при което положение той непременно трябва да диверсифицира. Вижте всички статии от категория Обучение
05:18 | 05.09.22 г.