Постоянно ни се повтаря, че най-големите врагове на всеки инвеститор и трейдър са страхът и алчността. Първият най-общо казано означава да изпитваме колебание дали да извършим поредната транзакция (покупка или продажба) при положение, че предходните ни няколко са били губещи. Тогава се съмняваме в ефективността на стратегията ни за игра, която ползваме, понеже сме понесли не само финансова загуба, но също така и емоционална - пазарът ни е показал недвусмислено, че сме сгрешили и менталната болка ни кара да агонизираме и парализира решителността ни, така че не сме способни да играем без чувството за обреченост и безизходица. На преден план в съзнанието ни изникват негативните последствия от загубата на капитала ни.
Обаче ако разгледаме страхът без обичайните предразсъдъци, които е неизбежно да му бъдат приписани, ще установим с изумление, че в същността си той е напълно естествен механизъм за всеки жив индивид, чиято функция е да осигури самосъхранение. Без него бихме станали прекалено самонадеяни и следователно уязвими. Той е присъщ на всяко живо същество и ролята му за оцеляването на индивида е безспорна. Напълно нормално е да го изпитваме в определена степен при игра на борсата, тъй като в този вид дейност е налице очевидна несигурност, която е присъща черта на самия пазар. Ако не беше страхът, всеки спекулант без достатъчен опит ще загуби капитала си буквално за седмици.
Следователно истината за страха е, че е здравословен и предпазва трейдъра от безразсъдни действия, които биха могли да доведат до пълното опустошение на емоционалните му устои и биха нанесли трудно излечими травми в психиката му.
Другият емоционален фактор, нарочен за негативна черта от характера на трейдъра, е това, което често се нарича алчност. Тя представлява желанието (по-скоро неистовият копнеж) да бъдат изкарани много пари за минимално време. В алчността, както и в страха, няма нищо осъдително, неприемливо, смущаващо или срамно. Кой не би искал да може с едно кликване на мишката да изкара купища пари, да се разпорежда сам с живота и времето си, да прави само нещата, които са му приятни и да бъде свободен финансово и следователно и емоционално? Именно с това е привлекателна търговията на финансовите пазари и с това се свързва възбудата в процеса на игра, която е по-глобална форма на проявление на алчността. Ако някой твърди, че търгува с друго намерение, то той вероятно лъже (другите и себе си) за действителните си мотиви.
Разбира се, даден трейдър може да е привлечен от възможностите за себедоказване, себереализиране или самопознание, които предлага пазарът, но това в никакъв случай не противоречи на идеята да се изкарват пари и да се получава доход, който е по-голям от другите възможни сфери на реализация.
Когато разглеждаме по-детайлно двете основни емоционални изживявания на борсовия спекулант, трябва да уточним, че те просто съществуват и няма как да престанем да изпитваме тяхното влияние върху действията ни на борсата - и двете са неделима част от нашата идентичност (това, което сме) и докато сме живи, няма да има момент, в който да можем да се отървем от тях, независимо колко големи усилия полагаме и колко сме старателни в този си стремеж. Даже напротив - колкото пъти опитваме да ги отричаме и омаловажаваме, толкова по-осезаемо те ще ни напомнят за своето съществуване.
Логичен е въпросът какво да правим в такъв случай? Нима можем да превъзмогнем собствената си човешка природа?
Ключът не е в превъзмогването или надрастването, а в приемането. Ние никога няма да можем да победим себе си (обаче все пак това не бива да е пречка да опитваме), но можем да се примирим с особеностите и слабостите си, които считаме за негативни, като ги използваме по правилния начин. Те така или иначе са налице като ресурс в психическата ни среда, защо да не ги впрегнем да работят в наша полза?
Ситуацията е аналогична като в древната поговорка: Ако не можеш да победиш някой враг, направи го свой съюзник.
Въпросът е как да стане това?
Най-напред е необходимо да опознаем и разберем причините на нашите страхове и възбудата ни, тъй като само когато напълно разбираме нещо, можем да го контролираме и управляваме. За тази цел е необходимо да освободим съзнанието си от цензурния механизъм, който осъжда негативните ни мисли и емоции, като ги прави неприемливи за текущата ни ценностна система, така че да не страдаме от генерирането на негативно заредена енергия по отношение на вътрешните ни ментални процеси. В противен случай тези процеси биха претърпели филтриране и подтискане на онези компоненти от тях, които са в разрез с представите ни за товa кое е правилно и кое - не и по-общо с представите ни за образцовата ни идентичност.
Едва когато това е налице, можем да се изправим открито срещу автентичната ни същност (която е доста по-прозаична отколкото обикновено си я представяме) и да я конструираме по желания начин с оглед на нашите нужди и цели.
Конкретно по отношение на наличния страх, една от възможните насоки за трансформация е да го насочим към ранното закриване на губещите позиции с убеждението, че ако бъдат оставени да съществуват, ще доведат до непоправима вреда на управлявания от нас капитал.
Освен, че е подходящ начин за управление на изпитвания страх, това е и самата истина - при почти всички трейдъри, претърпели тотален крах и отказали се впоследствие от игра на финансовите пазари, причината най-често е държането на губеща позиция прекалено дълго с надеждата, че пазарът ще обърне посоката си всеки момент и позицията ще излезе на печалба или в най-лошия случай на нула. С нас може да се случи абсолютно същото. За пазара ние не сме никакво изключение. За да бъдем победители в борсовата търговия, е нужно да знаем как да оцелеем, а за да оцелеем трябва да можем сами да се пазим - никой няма да го направи вместо нас. Ако не спазваме това, което ни диктува здравият разум и не закриваме рано губещите си позиции, следствията ще бъдат катастрофални.
Това не означава, че “могат да бъдат” или “могат да не бъдат”, понеже колкото и пъти да ни се разминава, в крайна сметка ще дойде моментът, в който ще изгубим всичко, ако сами не определяме размера на загубата за отделната сделка. Именно от това трябва да се страхуваме. Този страх ще ни накара да сложим предварително на всяка позиция поръчка за ограничаване на загубата и ще осигури оцеляването на капитала ни.
Освен правилното използване на чувството за страх, алчността също има подходящо приложение - просто като държим позициите, излезли на печалба, достатъчно дълго - до нивото на цената, където сме определели предварително, че ще бъде нашата цел за сделката - може да е определена пазарна ситуация, а може да е произволно кратно съотношение на риска по сделката.
Всъщност, ако вникнем в естеството на алчността, ще видим, че тя е производна на страха - при нея би трябвало да се притесняваме дали печалбата от печелившите сделки ще бъде достатъчна да покрие евентуалните предишни или потенциалните следващи губещи сделки, така че да можем да реализираме печалба като краен резултат от дадена поредица от сделки. Това е изключително важно, понеже целта ни е от достатъчно голям брой сделки да реализираме положителен изход, така че резултатът да не е случаен, а закономерен, в което всъщност се състои истинското майсторство в борсовата игра.
Тъй като всяка губеща сделка, извършена по правила, дефинирани от идентични пазарни условия, е свързана с определена печеливша сделка при същите условия, то връзката между отделните сделки формира определена система - както в математически, така и в психологически аспект.
В контекста на емоциите или амплитудата на отделните чувства и възприятия по отношение на отделната сделка е очевидно, че за всяка генерирана отрицателна енергия във връзка с губеща сделка (например гняв, разочарование, отчаяние, безпомощност, вина или срам), се получават положителни усещания при реализирана печеливша сделка по системата (гордост, еуфория, радост, задоволство). Даже при по-крайните форми на възприемане на конкретния резултат (при загуба - форма на самонаказване, при печалба-арогантност) се наблюдава баланс на полярността на енергията, така че в рамките на продължителен период от време (необходим за изпълнението на достатъчен брой сделки по системата) се установява хармония в противоречивите емоции.
Казано с други думи, зад всеки страх при загуба, който сме изпитали в хода на търговия, ще изпитаме впоследствие еуфория от печалбата, като интензитетът на страха ще определи и силата на еуфорията. Такъв е и в действителност вътрешният свят на повечето трейдъри - постоянно са разкъсвани от вътрешни противоречия.
Решението на този проблем е в самоконтрола или способността за осъзнаване във всеки един момент на едната крайност, когато се намираме в другата противоположност, което изисква концентрация на психологически ресурс и съзнателни усилия на волята. Вижте всички статии от категория Обучение
21:01 | 10.09.22 г.