Задълбочава се дефицитът на технически специалисти на трудовия пазар

Българските работодателски организации алармират, че има дефицит на технически специалисти на трудовия пазар и настояват за държавни стипендии за инженери и технолози. Експерти по кариерно развитие също предупреждават, че през следващите години се очаква засилено търсене на всякакви инженерни специалисти: биомедицински инженери, 3D инженери, скейт парк инженери (изготвят дизайн за скейтъри и площадки), оптични инженери, машинни и електроинженери, инженери автоматизация, инженери продажби, инженери химици.

Според данни на компанията за човешки ресурси Manpower Group се забелязва растящ недостиг на инженерни кадри в световен мащаб.

Проучване на NFAP (National Foundation For American Pоlicy) огласи, че 70% от редовните аспиранти в електро-инженерните науки в САЩ са чужденци. Процентът на чужденците в индустриално-инженерните, химико-инженерните и механико-инженерните науки е повече от 50 на сто.

Подобно е положението и на "фронта" на физиката - усеща се дефицит на специалисти физици, както в световен мащаб, така и в България. 

От Съюза на физиците в България съобщиха преди дни, че училищните ръководства вече трудно намирали преподаватели по физика, най-често предметът се преподавал от учители, чиято първа специалност е химия или биология.

"Новите поколения от развитите страни като че ли избягват специалности, които са трудни за изучаване. Има недостиг на родени в САЩ американци, които искат да се занимават с физика или с инженерни науки. Една от причините за този отлив е слабата подготовка по математика и природо-математическите науки като цяло в повечето от средните американски училища, дългите години учене в техническите специалности и сравнително ниските доходи след дипломирането, сравнени с възможностите пред завършилите финанси, банково дело, медицина.

Академичната политиката в САЩ е за незаетите места в инженерните специалности да се търсят студенти от англоезични страни като Индия, Пакистан, а вече и от Китай", разказа за БТА Свилен Костов, професор по физика в Georgia Southwestern State University в Америкус, Южна Джорджия. Костов преподава физика, астрономия и води курс по програмата pre engineering. Работил е и като старши инженер във VSEA. Възпитаник е на Факултета по физика в СУ "Свети Климент Охридски".

Когато е бил студент в СУ, в началото на 80-те години, курсът им е наброявал над 200 души, повечето от които преди това са завършили математически гимназии.

"Да учиш физика тогава се смяташе за много престижно - спомня си професорът“. „Имаше йерархия от различни подспециалности - за най-престижна се смяташе теоретичната физика на елементарните частици, после физика на твърдото тяло, а за най-неатрактивни приемахме специалностите инженерна физика и физик-педагог“.

Сред сегашните студенти на Костов в програмата pre engineering преобладават момчетата. "В Южна Джорджия, която е част от т. нар. Пояс на Библията, все още е силен стереотипът на мислене, според който мъжете са по-подходящи за инженери, а жените - за медицински сестри", разказва професорът. Програмата, по която преподава, се състои от 2-3 години в обикновен колеж - така се дава възможност на младите хора да разберат дали наистина имат интерес и способности да бъдат инженери.

"Немалко от студентите отпадат още в първи и втори курс, не издържат на напрежението и продължават по други, по-лесни пътеки: бизнес администрация, интернет оборудване, психология. Тези, които изкарват пълния курс, се прехвърлят след третата година в инженерни учебни заведения, насочват се предимно към Джорджия Тек Унивърсити - елитен инженерен институт в Атланта, с който имаме договор за сътрудничество. Там продължават поне още 3 години, за да вземат диплома за бакалавър по инженерни науки, със съответното профилиране - механо, химично, строително", споделя факти от практиката си Костов.

Наблюденията му са, че реализацията на дипломираните инженери в САЩ зависи от ранга на университета, успеха им, пазара на труда и от това дали са успели да създадат контакти с работодатели по време на следването си.

Между физиците аспиранти на Костов има и българи. Професорът подкрепя Съюза на физиците в България, който наскоро предложи обучението на учителите по физика да се превърне в защитена от държавата специалност. Миналата година броят на приетите студенти във Факултета по физика в Софийски университет е рекордно нисък - малко над 60 души.

Преподавателите от физическия факултет смятат, че се е скъсала връзката със средното образование, защото в училище часовете по физика са крайно недостатъчни, в кабинетите по физика липсват достатъчно уреди и пособия и затова е логично после децата да нямат готовност и желание да продължат образованието си с тази специалност. Те просто нямат време да обикнат физиката. Митът за тежкото следване допълнително отблъсква кандидатите. Позициите, на които могат да бъдат назначени у нас след като получат дипломите си, са ограничени, заплащането е ниско, казват експертите.

Над 90 на сто от физиците, завършили образованието си в страната ни, напускат България и потеглят към няколко предпочитани дестинации: САЩ, Канада, Русия, Китай, Западна Европа, огласиха миналата година преподаватели от СУ.

Те изказаха съжаление, че у нас все още няма мониторинг на движението на завършилите висше образование българи и е трудно да се проследи какво се случва с "мозъците" на България - къде отиват, колко остават в страната, колко се завръщат обратно в нея.

"Светът говори за четвърта индустриална революция и всяка страна трябва да знае с какви кадри разполага и какви мерки трябва да вземе, за да ги задържи", смята проф. Свилен Костов. Той призовава държавата и обществото целенасочено да работят за престижа на научните кадри: "Вижте какво направиха филмите от поредицата "Гениите", които излъчва "Нешънъл Джиографик" - показаха интересната страна на научните занимания и милиони младежи започнаха да мечтаят да тръгнат по пътя на Айнщайн.

Ако медиите пишат за учените, колкото за хората на развлекателната индустрия, факултетите на техническите специалности ще се препълнят", казва той.