Министерство на образованието и науката (МОН) разработи актуализиран вариант на Националната пътна карта за научна инфраструктура в България 2017-2023 г., съобщават от просветното ведомство.
Документът е един от основните инструменти за изпълнение на представената през април Национална стратегия за развитие на научните изследвания и предварително условие за оперативните програми „Наука и образование за интелигентен растеж“ и „Иновации и конкурентоспособност“.
Пътната карта идентифицира съществуващите значими научноизследователски инфраструктури и оценява специфичното оборудване по райони и по приоритетите на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС). В документа са включени 22 научни съоръжения, групирани в шест тематични области: „Енергия“ - 4 инфраструктури, “Околна среда“ - 4, „Здраве и храни“ - 7, „Природни и инженерни науки“ - 3, „Социални и културни иновации“ - 2 и „Електронна инфраструктура“ - 2.
Националната пътна карта предвижда три етапа на изпълнение.
Първият ще продължи до края на 2018 г. и е съсредоточен върху поддръжката на съществуващите обекти. В него ще приключат конкурсите за изграждане на Центрове за върхови постижения (ЦВП), Центрове за компетентност (ЦК) и Регионални центрове (РЦ) по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. До края на 2018 г. по методика, съобразена с методиката на Европейския стратегически форум за научни инфраструктури (ЕСФНИ), ще бъдат оценени всички съществуващи, изграждащи се и кандидатстващи за изграждане международно и национално значими научни инфраструктури. Така списъкът на обектите в Националната пътна карта ще бъде актуализиран в съответствие с актуализирания списък с научноизследователски комплекси в ЕСФНИ.
Във втория етап, който обхваща периода 2019-2020 г., ще се осигури финансова подкрепа за дейността на всички значими научни инфраструктури, включени в актуализираната пътна карта. Ще бъде подкрепено развитието и на нови, където това е необходимо.
Третият етап е от 2020 г. до 2023 г. и предвижда развиване на съществуващите инфраструктури и регулярна оценка на тяхната ефикасност и ефективност от гледна точка на експлоатация, получени резултати и потенциал за комерсиализацията им.
Основна цел на актуализирания документ е да подкрепи националните научни инфраструктурни обекти и да подпомогне присъединяването им към съответните паневропейски структури.
Национално значимите обекти в България ще могат да постигат интегрирани научни резултати, устойчиво финансиране и сътрудничество между учените в страната и чужбина. Достъпът до модерна научноизследователска инфраструктура е и важен фактор за привличането и задържането на най-добрите студенти, докторанти и изследователи.
В Националната пътна карта се съдържат и актуализирани методика и процедура за оценка на всички съществуващи, изграждащи се и кандидатстващи за изграждане международно и националнозначими инфраструктури чрез ново актуализиране на списъка с обекти в пътната карта до края на 2018 г.
Пътната карта предвижда включените в нея значими научни комплекси да разработят планове за комерсиализация на научните резултати, чрез които ще допринесат за внедряването им и отражението им върху икономиката на страната.
Преди изготвянето на пътната карта е извършен диагностичен преглед на научната инфраструктура и оборудването в страната. Основните изводи от този преглед показват, че от общо 161 научни инфраструктури в България 12 са оценени като обекти с европейско значение (7%), 84 са с национално значение (52 ) и 65 са с регионално значение (40%). Установено е, че в редица научноизследователски области базата е остаряла, научните съоръжения не се управляват ефективно, не достига и квалифициран персонал за поддръжката им. Инфраструктурата в страната е неравномерно териториално и тематично разпределена, а бизнесът е недостатъчно ангажиран в нейното използване.
21:54 | 11.09.22 г.